Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 158

„Пеликан“ беше горивоносач от клас „Арктур“, използван през последните три дни на тренировки от Швайгофър и групата му като оперативна база. Куин приземи корвина на определеното му място, до изтребителя на Клипер, и само след три минути вече бе на мостика на „Пеликан“. Самурай и останалите членове на „Капа 2“ вече се бяха скупчили около Швайгофър, но Мечтателката и нейните хора тъкмо пристигаха. Капитан Ирдани, командирът на „Пеликан“, беше в наблюдателната станция и разговаряше доста оживено с един от офицерите.

— Копърхед, получихме сведения за местонахождението на противника — обяви без встъпление Швайгофър. — Засега са доста далече от нас — почти на границата на нашите килватерни датчици, — но няма никакво съмнение, че са там. По непотвърдени данни става въпрос за единадесет зхиррзхиански кораба, чиито вектори сочат, че целта им е Формби.

Из стаята се разнесе ропот.

— Какво, по дяволите, ще търсят на Формби? — попита Клипер.

— Може би не им се ще да си имат работа с миротворците — подметна Хитруша. — И сега си търсят някой, който да не се зъби толкова.

— Или някой, с когото да сключат съюз — подметна начумерено Самурай. — Йикроманците от години чакат подобна възможност да ни го върнат.

— Може и да си прав — намеси се Швайгофър. — Доколкото ми е известно, всички Миротворчески сили са били изтеглени от йикроманското космическо пространство. Чудесен момент да се спогодят.

— Някакви вести от комодор Монтгомъри? — попита Бокамба.

Швайгофър поклати глава.

— Флотът вече е потеглил насам. Надявам се скоро да пристигнат.

— Командир Швайгофър? — намеси се Ирдани. — „Вълчата глутница“ ще навлезе всеки момент в системата.

— Разбрано, сър — рече Швайгофър и се отдръпна встрани.

— Включете ги на главния монитор — нареди Ирдани и зае току-що освободеното място.

Изображението застина недалеч от мястото в космоса, където според офицера от наблюдателната станция би трябвало да се появи „Вълчата глутница“. До Куин седна някой, той се обърна и видя, че е Мечтателката.

— Не зная какво мислиш, Маестро — каза тя с дрезгав глас, без да сваля поглед от монитора, — но според мен тази идея с „Вълчата глутница“ е голяма глупост.

— Според мен пък — обади се Бокамба — това е идеалното решение срещу разпръскването на корабите. Не можеш да осъществиш успешна светкавична атака, когато микросекундни разлики във времето на материализиране в системата и векторите могат да разсеят флотата на хиляди километри из космоса.

— О, съгласна съм с това. Исках само да кажа, че „Вълча глутница“ не е решение на този проблем.

В този момент на екрана нещо трепна.

— „Вълчата глутница“ пристигна — промърмори някой.

Куин вдигна поглед към монитора. Към дългата и широка много километри метално-композитна рамка, в която блещукаха точици. Или по-скоро цяла колекция от гигантски прозоречни рамки, подредени една до друга в необяснима, нямаща нищо общо с военната флотилия структура.

Подобно на голямо задружно ято, четиринадесетте кораба от „Трафалгар“ се носеха в една от тези рамки. Мечтателката смяташе идеята за глупава, но ето че те се бяха появили заедно.