Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 159

— Сигнализирайте на „Трафалгар“ — нареди Ирдани на комуникационния офицер. — Не отделяйте флотата от „Вълча глутница“. Повтарям: не отделяйте флотата от „Вълча глутница“.

Куин гледаше причудливото явление, изпълващо екрана, и се питаше дали съобщението ще стигне до Монтгомъри, преди корабите да започнат да разкачват свързващите ги въжета и да се измъкват извън рамката. До този момент почти всяка подобна процедура на разкачване бе съпътствана с дребни проблеми и неудачи, които караха Монтгомъри да не бърза с разделянето, докато не бъдат предотвратени всички технически трудности. Куин се надяваше, че поне днес това няма да се случи…

— „Пеликан“, говори Монтгомъри — прокънтя гласът на комодора от говорителя на мостика. — Швайгофър?

— Тук съм, комодор — докладва Швайгофър. — Хората на капитан Ирдани току-що уловиха килватерни сигнали от зхиррзхиански флот.

Последва продължителна пауза.

— Прието — разнесе се гласът на Монтгомъри. — Установихме, че вероятната им цел е Формби.

— Такива са и нашите сведения, сър — каза Швайгофър. — Реших, че ще искате да го знаете, преди да отделите флотата от „Вълча глутница“. В случай, че решите да се телепортирате отново.

— Така и ще направя — потвърди Монтгомъри. — Капитан Ирдани?

— Да, сър?

— Кога най-скоро можете да докарате „Пеликан“ в гнездото му във „Вълча глутница“? — попита Монтгомъри. — Не, оставете — ще изгубим твърде много време. Швайгофър, вкарайте хората си в изтребителите и поемайте насам. Напускаме системата след петнайсет минути.

— Слушам, сър — отвърна Швайгофър и изгледа присъстващите. — Знаете какво трябва да се прави, копърхед. Действайте.

Само след дванайсет минути и половина Куин вече бе прибрал своя корвин в силоза на „Трафалгар“. Точно две минути и половина по-късно корпусът на „Трафалгар“ се разтърси и цялата „Вълча глутница“ се телепортира.

След пет минути, докато двамата с Бокамба вървяха към дневната, го повикаха за доклад на мостика.

Останалите командири на изтребители бяха вече там, както тези от „Ексхед“ и „Адамант“, така и тримата командири на трафалгарския контингент, всички подредени в полукръг около Монтгомъри, Швайгофър и Джърмейн. Когато Куин влезе, Джърмейн вдигна глава и му даде знак да спре. Куин кимна и се отдръпна, докато персоналът изпълняваше стандартната следтелепортационна процедура; чудеше се за какво ли го е повикал Монтгомъри.

Срещата приключи пет минути по-късно и докато командирите на изтребители напускаха мостика, Джърмейн му даде знак да се приближи.

— Лейтенант Куин — поде Монтгомъри. — Радвам се, че сте с нас. Трябва да ви попитам нещо и очаквам искрен и прям отговор.

— Разбира се, сър — рече Куин.

— Имам предвид наистина прям отговор — повтори Монтгомъри, впил поглед в лицето на Куин. — Не ме интересува какво може да ви е казал някой друг. Не искам да чувам за някакви официални и тайни предписания, за личната ви чест или за Всемогъщия. Искам само истината.

Другите двама офицери го гледаха, без да мигнат. В израженията им нямаше нито вражда, нито дружелюбие.