Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 161

— Вътре приложени ли са копията на оригиналните документи? — попита вместо това.

— Да — отвърна Монтгомъри — Но и там името на офицера от разузнаването е изтрито.

— Мога ли да ги видя?

Монтгомъри сбърчи вежди.

— Защо?

— Ще се опитам да определя дали подписът на лорд Кавана е изтръгнат чрез принуда.

Комодорът погледна Джърмейн, който вдигна едва забележимо рамене.

— Това ще е доста сериозно нарушение на военните разпоредби — рече Монтгомъри и взе картата от Куин. — Но след като сме стигнали дотук, предполагам, че вече няма значение. — Той превключи картата на ново положение и му я върна.

Куин изгуби почти пет минути да прелиства трите страници изписан с трудно разгадаеми юридически термини текст, но след като свърши, вече бе напълно убеден.

— Комодор, лорд Кавана не е бил принуждаван да подпише този документ — обърна се той към Монтгомъри. — Дори и да е имало някакво намерение за измама от страна на йикроманците, той не е бил осведомен за него. Доколкото мога да определя, и двата документа са подписани съвсем доброволно.

— Изумително — промърмори Джърмейн. — Нима е толкова лесно да се определи?

— Да — увери го Куин. — Има предварително уговорени знаци, които лорд Кавана би оставил, ако е бил принуден със сила или други средства да подпише какъвто и да било документ. Някои особености на изразяването, ключови думи — такива неща. — Той кимна към електронната карта. — Тук всички знаци са правилни.

— Разбирам — рече Монтгомъри и с неохота откъсна поглед от картата. — В такъв случай решението е взето. Отиваме като съюзници, докато не получим противоположни сигнали. Благодаря ви, лейтенант — свободен сте. — Той се обърна към Джърмейн.

— Само още нещо, комодор, ако ми позволите — спря го Куин. — Доколкото разбрах, моят навигатор още не е пристигнал.

Монтгомъри погледна Швайгофър и вдигна въпросително вежди.

— Така е, сър — потвърди командирът на изтребителите. — Трябваше да е тук преди два дни, но още го няма. Не зная какво може да му се е случило.

— Кой знае къде са тикнали заповедта — изсумтя Монтгомъри. — Лейтенант, това обаче означава, че ще трябва да си останете на топло.

Куин направи недоволна гримаса.

— С цялото ми уважение, комодор, категорично отказвам. Не искам да прозвучи нескромно, но ще имате нужда от уменията ми, когато се изправите срещу единадесет зхиррзхиански бойни кораба.

— Ще имаме нужда от целия Осми флот — поправи го сухо Монтгомъри — Но ще трябва да се справим без него.

— Знаете правилата, лейтенант — намеси се Швайгофър. — Не разполагаме с никакви свободни копърхед, а не можете да летите без навигатор. Никакви изключения.

— Познавам добре правилата, сър — потвърди Куин. — Но в този случай…

— Свободен сте, лейтенант — прекъсна го рязко Джърмейн. — Върнете се в каютата си.

Куин не помръдна.

— Комодор, ще са ви нужни всички сили и средства, с които разполагате — не отстъпваше той. — Освен това на борда има свободен пилот.