Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 156

Арик се намръщи. Кливерес си Йятуур и хората й бяха работили толкова всеотдайно върху отбранителния си проект. Арик бе един от непосредствените свидетели на усилията им и дори се бе сприятелил с неколцина от тях. За него това бе необичаен опит, а също и възможност да разчупи стереотипните представи за йикроманците, с които бе израсъл.

Нима всички тези усилия бяха отишли напразно? Съвсем скоро Кливерес и сподвижниците й щяха да са мъртви.

— Започва се — изръмжа Чо Минг. — Всеки момент гигантският кораб ще се появи в системата. Остават пет секунди.

Арик облещи поглед в монитора, стиснал неволно коланите. Вече не вярваше, че корабът е йикромански. Секундите се нижеха бавно…

И после, изведнъж, той се появи — над и зад линията на завоевателите.

Дашка изруга учудено.

— Разбрано, „Омикрон Четири“ — отекна в ушите на Куин гласът на Швайгофър, командира на изтребителите. — Спуснете се зад „Капа Две“ по план „Чарли“.

— Прието — отвърна Клипер. Чу се тихо изщракване, докато превключваше на честотата на групата. — Паладин, заеми позиция, Маестро, оставаш да прикриваш отгоре. Да действаме.

Куин издигна леко корвина, пропускайки останалите изтребители от ескадрилата, които заемаха резервна позиция зад групата на Самурай. От седалката зад него се дочу недоволно сумтене.

— Много бавно — промърмори Бокамба. — Прекалено бавно.

— Сигурно е заради вятъра — обясни Куин. Премести устни три пъти: наляво, надясно и пак наляво — и на дисплея пред него се появи векторната карта на корвина. Точно в средата се виждаше тесен поток от високоскоростен вятър, който прорязваше горния слой на атмосферата в посока, срещуположна на избраната от копърхед. — Швайгофър се е насочил право срещу въздушното течение.

— Само защото не е могъл да намери ураган или гръмотевична буря, през която да те прекара — отвърна Бокамба. — Може би очакваш, че зхиррзхианците ще бъдат толкова добри да ни осигурят подходящи климатични условия за атака?

— Нито очаквам, нито се оплаквам — кротко каза Куин. — Просто ти обяснявам.

— Знам де — изсумтя отново Бокамба.

Куин пак размърда устни и изображението изчезна.

— Знаеш ли, всички се справят доста добре за краткия период на подготовка — подметна той.

— Да — отвърна Бокамба. — Мечтателката и Хитрушата са доста добър тим. Забележително добър за копърхед.

— Искаш да кажеш за жени?

Отзад се чу тихо поскърцване и Куин предположи, че Бокамба се намества сконфузено върху седалката.

— Не смятам да се оправдавам заради възгледите си относно участието на жени в бойни действия — изсумтя той. — Но съм сигурен, че ако дам гласност на мнението си, такива като теб ще се окажат малцинство.

— Може и да си прав — съгласи се Куин. — Знаеш ли, според мен въпросът опира до индивидуални права и отговорности.

— Така е, защото ти винаги си поставял човешките права над онова, което е най-добро за обществото като цяло — посочи спокойно Бокамба.

Последва кратък период на турбуленция.

— Нямам какво да възразя на това — съгласи се Куин. — Но едва ли сме първата цивилизация, избрала подобен път.