Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 154

Арик кимна мълчаливо; възторгът му отпреди малко бързо угасваше. Корабите на завоевателите водеха непрекъснат огън, а йикроманските съдове един по един се превръщаха в кипяща плазма. По средата на цялата тази суматоха още две ракети „Деткнел“ намериха целите си в две ярки сияния. Но дори тези взривове да причиняваха някакви щети, Арик не можеше да определи какви.

Нито пък Чо Минг.

— Възможно е да има поражения — заговори той, — но според мен са съвсем незначителни.

— Толкова по въпроса за ракетите — изръмжа Дашка. — Както и за тайните способности на йикроманците. Да имаше поне някоя добра новина.

— Имам цял наръч — отвърна Чо Минг. — Петте кораба, които останаха в резерв, току-що включиха двигателите си и потеглиха насам.

Арик поклати невярващо глава.

— Колко кораба са им нужни, за да превземат тази планета?

— Може би не възнамеряват да я превземат — изсумтя Дашка. — Може би Формби е нещо като наказателна акция.

Арик погледна лазерните отблясъци и усети, че го побиват тръпки. Сети се за онзи, другия приближаващ се кораб, с гигантските размери…

— Смяташ, че затова са пратили големия кораб? — обърна се той към Чо Минг. — Че е предназначен да… не зная, да изгори цялата планета, може би?

— Все още смятам, че е йикромански — настоя Дашка. Но този път в гласа му не се долавяше предишната увереност.

— Скоро ще узнаем отговора — обади се Чо Минг. — Чудовището пристига след петнадесет минути.

— Горе-долу по същото време, когато и петте бойни кораба? — попита Дашка.

— Почти.

Арик си даваше сметка, че с темпото, с което действаха тези шест кораба, скоро всички йикромански съдове щяха да бъдат унищожени и планетата щеше да остане съвсем беззащитна.

— А ние още тук ли ще бъдем? — попита той, макар да знаеше отговора.

— Дотогава, докогато е възможно. — Дашка го погледна със съчувствие. — Ако искаш обаче, не гледай. Ще ти съобщим в каютата, ако нещата тръгнат на зле. Чо Минг, каква е ситуацията?

Арик с усилие отново се съсредоточи върху монитора.

След зачестилите лазерни отблясъци изчезваха и последните килватерни следи на йикроманските кораби, но отзад вече се показваше нова вълна. И този път му се стори, че вижда стрелкащите се пламъчета на ракетите.

— Чо Минг? — повтори Дашка.

— Чувам те — отвърна другият, но изглежда, бе озадачен от нещо. — Стрелят с нещо, но не мога да разбера с какво. Прилича ми на ракети стелт…

— Ето там! — извика Арик и посочи. На корпуса на един от корабите на завоевателите разцъфна бяло облаче. Той млъкна учуден. Облачето не се разрастваше, нито изчезваше.

— Какво е пък това?

— Каквото и да е, изстреляха още шест такива — отвърна намръщено Дашка. — Четири удариха предния хексагон на същия кораб. Хайде, Чо Минг, кажи нещо.

— Работя по въпроса, търпение… — изсумтя Чо Минг. — Албедото е невероятно високо… може би това са някакви целеуказващи маркировки. Ще опитам да ги анализирам…

Гласът му заглъхна сред тракането на клавиши. Арик надзърна през стъкления покрив и мярна още три експлозии, които изригнаха върху водещия кораб и останаха там. Ако наистина бяха целеуказващи маркери, би трябвало след тях да летят ракетите. Но досега не ги следваше нищо.