Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 155

Изведнъж зад гърба му се разнесе хриптящ звук, който по нещо напомняше смях.

— Не мога да повярвам! — викна Чо Минг. — Дашка, представяш ли си: това е боя!

— Какво?

— Най-обикновена старовремска бяла боя — продължаваше да се киска Чо Минг. — Е, не съвсем старовремска. Всъщност, изглежда, е доста усъвършенствана. Бързосъхнеща, с полепващ коефициент в горния край на скалата и албедо на косъм над единица. И всяка една от тези боядисващи топки цъфна по някоя от лазерните кули на завоевателите.

Дашка бавно поклати глава.

— Проклет да съм.

— Нищо не разбирам — промърмори Арик. — Да не се опитват да запечатат кулите?

— В известен смисъл — обясни Чо Минг. — Но има и още нещо. Албедото е мярка за отразителната способности е в граници от нула до едно. В случая това означава, че белите петна са с отразителна способност на рефлектор. Рекат ли зхиррзхианците да открият стрелба с тези лазери и… разбираш ли?

— Ясно — кимна Арик. Едва сега започна да схваща замисъла. — Лъчът ще се отрази и ще удари обратно в механизма.

— Което едва ли ще причини вреда някому — продължи Чо Минг. — Само дето оръдието е извадено от строя — до края на сражението.

Още един белезникав облак разцъфна върху корпуса на зхиррзхианския кораб, последван от нови два.

— Пак ли „Деткнел“? — попита Дашка.

— Някои от тях само — рече Чо Минг. — Другите са ракети стелт — снабдени са с доста мощни бойни глави. Изглежда, ги насочват към съчленителния ръб между първите два хексагона.

— Някакви поражения? — попита Дашка.

— Трудно е да се каже. И ще става все по-трудно, защото пространството се изпълва с отломки.

Останки от йикроманските кораби и от тези, които ги бяха пилотирали.

— Някакви сигнали от спасителни капсули или скафандри? — попита Арик.

— Не съм засякъл — отвърна Чо Минг. — Което не значи, че няма. А, ето и информацията от последния залп… изглежда, сред отломъците има и късове от зхиррзхиански корпус. Малки са, но ги има.

— Което също не означава нищо — изсумтя Дашка. — От корабите, които взривиха „Ютландия“, също имаше отломъци…

— Той се оттегля — възкликна Арик; сочеше предния кораб на завоевателите. — Вижте, оттегля се!

— Възможно е — съгласи се неуверено Дашка. — Но дали отстъпва, или нещо друго…

И млъкна, когато изображението на зхиррзхианския кораб премигна и изчезна — той бе напуснал системата.

— Един по-малко — обяви Чо Минг с нотка на мрачно задоволство.

Арик огледа останалите пет зхиррзхиански кораба, чиито лазерни оръдия методично превръщаха корабите на йикроманците в искрящ прах. В далечината зад тях се виждаха кърмовите следи на другите пет кораба, които бързаха да се присъединят към битката.

— Няма да успеят — промърмори той. — Не им достига огнева мощ.

— Да, така е — съгласи се Дашка. — Чудно, нали? През цялата си кариера съм следвал едничката цел да не позволявам на йикроманците да се превърнат във военна заплаха за Общността. А сега ми се ще да не си бях вършил свястно работата.