Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 153

— Отблъснете и тази атака — нареди Прм-жевев.

— Подчинявам се.

Върховният командир въздъхна. Не му оставаше нищо друго, освен да наблюдава. И да се опита да определи какво точно става.

Арик преглътна мъчително. Едва сега забеляза, че е вкопчил пръсти в предпазните колани.

— Те нямат никакъв шанс — прошепна той. — Никакъв шанс.

— Лоша работа — съгласи се Дашка. — Само с тези жалки оръдия ли разполагат?

Арик въздъхна. Корабите на завоевателите не помръдваха от местата си — изчакваха с арогантно търпение йикроманците да решат кои от тях ще са следващите жертви.

— Не — каза той и се опита да се отърси от вцепенението си. — Всъщност разполагат с известно количество ракети „Деткнел XII“ космос-космос и ограничен брой сто и десет милиметрови севкоордски оръдия. От модификацията, която правеха на Надежда.

— Доколкото си спомням — обади се Дашка, — навремето, когато за пръв път се срещнахме с тях, имаха някои доста опасни нещица. Дано са запазили поне едно-две от тях.

На екрана се очерта нова група килватерни следи, поне петдесет — носеха се в самоубийствен полет право срещу корабите на завоевателите.

— Откриха стрелба със сто и десет милиметровите — докладва Чо Минг. — Прилича ми, сякаш… Боже, проклет да съм!

— Какво? — не изтърпя Дашка.

— Първата атака не беше толкова безнадеждна, колкото предполагах — отвърна видимо впечатлен Чо Минг. — Водеха прицелна стрелба по всички корпусни люкове на зхиррзхианците, в които са разположени лазерните им оръдия.

Арик втренчи поглед в екрана.

— Искаш да кажеш, че са се жертвали само за да обезвредят лазерните оръдия?

— Нещо подобно — отвърна Дашка. — Казах ви, че ще си заслужава да запишем цялата битка.

Този път сражението продължи малко по-дълго. Но не чак толкова, защото в края на краищата йикроманската офанзива отново бе премазана без видимо усилие.

— Някакви поражения при завоевателите? — попита Дашка.

— Трудно е да се каже — отвърна Чо Минг. — Но изглежда, десетина-петнадесет от лазерните им оръдия са извън строя.

И още докато го казваше, се появи нова група йикромански кораби.

— Тръгна трета вълна — каза Чо Минг. — Отново вземат на прицел лазерните кули.

Лазерните оръдия на завоевателите отвърнаха на огъня и космическият мрак отново се озари от ярки изригвания.

— Четвърта вълна! — извика Чо Минг. — Веднага след третата. Получавам сигнали за изстреляни ракети… ето ги и тях.

Арик се наведе над монитора. Сред килватерните пламъци на йикроманските кораби се стрелкаха и по-малки, оцветени в синкави пламъчета, вероятно от ракетите. Лазерните оръдия концентрираха огъня върху тази нова заплаха и всеки път, когато намираха целта, тя се озаряваше в ярко сияние. Арик стисна коланите…

И в този момент едно много по-ярко, ослепително бяло сияние разцъфна сред корабите на завоевателите.

— Удариха един! — извика Арик и стовари юмрук върху пулта.

— Спокойно — посъветва го Дашка. — Преди да отваряш шампанското, да видим дали има някакви поражения. Чо Минг?

— Трудно ми е да определя — отвърна той. — Страничните смущения са твърде силни. Но със сигурност са уцелили поне един.