Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 143

— Ще чакаме до зазоряване независимо дали това ще се понрави на Върховния, или не — заяви твърдо Трр-мезаз. — Не смятам да пращам въздушен транспорт във вражеска територия по тъмно. Дори и да е бавен и невъоръжен.

— И без това ни е необходимо време за подготовка — съгласи се Трр-гилаг. — Ще ми трябват припаси. Най-вече храна — не зная дали ще мога да поглъщам храната на човеците.

— Аз ще се погрижа за това — обеща примирено. Трр-мезаз. — Няма да е зле да измислим някаква причина за пред другите.

— Можем да кажем, че пращаме на човеците-завоеватели информация за сержант Яновиц — предложи Клнн-даван-а. — Доказателство, че е жив и прочее.

— Добра идея — рече Трр-гилаг. — Трр-мезаз?

— Става.

— Е, добре тогава. — Трр-гилаг се надигна, като се стараеше да държи опашката си неподвижна. Никак не му се нравеше този план, но друг засега нямаше. Имаше чувството, че все още усеща слаба болка във врата, там, където го бе стиснал Фелиан Кавана по време на бягството си. Човеците бяха другоземци и никой не можеше да предвиди реакциите им.

Но замисленото трябваше да бъде изпълнено. В това нямаше никакво съмнение.

— Извинете ме, но ще ида да си отдъхна. Предстои ми доста натоварен период.

— И аз ще дойда с теб — рече Клнн-даван-а, изправи се и застана до него. — Поне ще те изпратя до твоята стая.

За да може да се сбогува с него преди появата му в семейната гробница? Не, Трр-гилаг побърза да прогони от главата си тази мисъл. Съмняваше се, че това е била идеята и на Клнн-даван-а.

— Разбира се — рече той. — Спокойни сънища, Трр-мезаз. Ще се видим преди зазоряване.

18.

— А сега внимателно — рече Арик и се отдръпна, за да направи място на четиримата едри йикромански мъжкари, които вдигнаха сто и десет милиметровото севкоордско оръдие на раменете си. Ако се съдеше по габаритите на оръдието, теглото му вероятно надхвърляше двеста килограма и Арик почти бе готов да побегне настрани, в случай че забележи и най-малко колебание и неувереност в движенията на йикроманците.

За щастие всичко вървеше гладко. Като издаваха причудливи звуци, които наподобяваха сумтене, те поставиха оръдието на стойката под едно от крилата на изтребителя, който се издигаше над тях. Други двама мъжкари вече чакаха на крилото, готови да пристегнат оръдието с метални скоби.

— Страхотно — промърмори Арик, след като се успокои, че всичко е наред, приближи се и огледа оръдието отблизо. Скобите, с които бе прихванато, едва ли биха издържали при продължителни сътресения, но целта им бе да го закрепят на място за около двайсет минути, за да може да се втвърди лепилото. — А сега трябва да свържете кабелите — тези, които излизат от крилото — с ей тия контактни клеми тук.

Един от двамата йикроманци на скелето изсумтя и се залови за работа. Някакво движение встрани привлече вниманието на Арик и той извърна глава. Към него се приближаваше йикроманка, загърната в полукъсо служебно наметало, показващо високия й правителствен сан.