Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 141

Стига, разбира се, мрачанците да спазеха обещанието си и да помогнеха тези кораби да се промъкнат незабелязани покрай детекторите на хората-завоеватели.

Осемнадесети се завърна и докладва:

— Нямаше повече съобщения от Трр-гилаг.

— Благодаря ти. Това е всичко.

— Ако ми позволите един коментар — заговори Осемнадесети, — забелязах необяснимия ви интерес към изследванията на Трр-гилаг върху човешката биохимия. Според мен този въпрос е маловажен — особено в светлината на останалите събития.

— Само ако вярвате на мрачанците — възрази кисело Върховният. — Аз обаче не им вярвам.

— Безпокоите се за атаката срещу Формби? — попита Четвърти.

— Безпокои ме всичко — въздъхна уморено Върховният. — Всичко, което ни казват мрачанците, изглежда съвсем логично на пръв поглед. Дори на втори. Но когато се замисля по-сериозно върху това… — Той поклати отрицателно език:

В продължение на няколко удара в стаята цареше тишина.

— Не виждам причина за подобна тревога — наруши я Осемнадесети. — Решението е взето, заедно с това са предприети необходимите действия. Каквото има да става, ще стане.

— И не бива да се съмняваме в компетентността на Военното командване — добави Четвърти. — Независимо дали мрачанците са искрени, или ни мамят, зхиррзхианските воини ще надделеят.

— Надявам се — рече Върховният и се обърна към четящото устройство. — Наистина се надявам.

След като Осемнадесети изчезна, в продължение на няколко удара в стаята се чуваше само тропотът на студения дъжд по прозорците.

— Не зная за вас — заговори накрая Трр-гилаг, — но на мен това ми прозвуча като заповед.

— Така си беше — потвърди мрачно Трр-мезаз. — Нещо се е случило на Оакканв. Или предстои да се случи.

— Може някой да е разкрил какво сме правили — подметна Клнн-даван-а. — И вече да пътуват насам.

Трр-гилаг си даваше сметка какво би означавало това за тях и за семействата им.

— В такъв случай ще трябва да ги изпреварим на финала — рече той. — По един или друг начин, но трябва да отнесем резена на Прр’т-зевисти в пределите на човешката крепост.

— Какво, в това време? — Трр-мезаз посочи с език бушуващата зад прозореца буря. — Никакъв шанс. Бурята се е разпростряла чак до планините. Опитаме ли да ги изкачим в подобно време, ще се въздигнем преждевременно в старейшинство.

— Дъждът все някога ще спре — посочи Клнн-даван-а.

— Но камъните ще все така мокри. Опасността няма да намалее.

Отново се възцари тишина. Трр-гилаг се загледа в стелещата се зад прозореца водна завеса. В ума му изникваха стотици планове, всеки по-налудничав и неизпълним от предишния. Да подхванат въздушна атака срещу човеците? Да изстрелят резена към планината в контейнер? Едва ли — не разполагаха с нищо, което да стреля чак дотам. Да го завържат на някое животно и да го пуснат из планината? Това пък направо беше нелепо. Да върнат пленника, сержант Яновиц, на хората, със скрит в дрехите му резен?