Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 124

Фелиан направи кисела гримаса. Играеха си на думи…

— Ами например формата да има съвсем функционално значение — рече той. — А пирамидите да са някакви електронни прибори. Или оръжия.

— Какви оръжия? — Пембъртън повдигна вежди.

Фелиан погледна към Уилямс. Инженерът сякаш не обръщаше внимание на разговора им.

— Може да звучи налудничаво, но по едно време си помислих дали не е някоя част от КИОРО-подобно оръжие.

— И защо да звучи налудничаво?

— Защото това е само база, а не колониален свят на зхиррзхианците — отвърна Фелиан. — Какъв смисъл да карат тук тежката артилерия? А и няма данни да са използвали непознати оръжия срещу отряда на копърхед — при първия сигнал за опасност просто са си събрали багажа и са духнали. Освен това досега не са използвали нито веднъж оръжие с мащабите на КИОРО срещу Общността.

— Разбирам — рече Пембъртън. — Известно ли ви е, че всяка от зхиррзхианските окупационни части е издигала поне по четири подобни пирамиди в района на своя плацдарм.

— Не, не го знаех — призна Фелиан. — Същите пирамиди, казвате?

— Поне така изглеждат на екраните на скенерите. Повече от това не ни е известно.

Фелиан докосна гладката мрежа.

— Дали пък нямат някакво религиозно значение за тях? Нещо като храм или светилище?

— Напълно е възможно — съгласи се Пембъртън. — Да сте виждали някой зхиррзхианец да медитира пред пирамидата?

— Нито веднъж, доколкото си спомням — отвърна Фелиан. — Освен пазачите от купола естествено.

— Ясно. — Пембъртън поклати глава. — Нищо, опитайте се да си спомните още подробности. Може да измислим нещо накрая.

— Не е изключено — рече уклончиво Фелиан. — Вие психолог ли сте, полковник?

Тя се усмихна — за първи път, откакто се бяха срещнали.

— По-скоро когнитивен анализатор. Специалността ми е да събирам оскъдна и разпокъсана информация от умовете на увредени или съпротивляващи се индивиди.

— Моят към коя от двете категории се причислява?

Тя повдигна рамене.

— Техниката е еднаква при всички случаи. Тук съм, за да ви помогна да си спомните неща, които са останали загнездени в подсъзнанието ви. И които биха ни помогнали в борбата със зхиррзхианците. Присъствието ми безпокои ли ви по някакъв начин?

Фелиан поклати глава.

— Мелинда изкара курс по психология, когато беше в медицинския институт — отвърна той и отново усети, че на гърлото му засяда буца. — През целия семестър използва мен и брат ми за опитни зайчета. За малко съвсем да ни подлуди.

— Безпокоите се за нея, нали? — попита тихо Пембъртън.

Фелиан огледа чуждия пейзаж зад оградата.

— Помолих да ме пратят с отряда, предназначен за Доркас. Вместо това ме изпратиха тук.

— Сигурна съм, че адмирал Рудзински е имал основателни причини — опита се да го успокои Пембъртън. — Възможно е тук да се крие нещо жизненоважно за изхода на цялата операция.

— Да — промърмори неуверено Фелиан. — Възможно е.

После въздъхна, обърна се, закрачи бавно по пътеката и подметна през рамо:

— Да се връщаме в базата.

Останалата част от деня прекара в главната зхиррзхианска постройка — наблюдаваше как групата на Уилямс взима проби от керамичните стени и се опитваше да отвори вратата на спомените си. Когато се стъмни, се прибра на кораба и прекара още няколко часа, диктувайки различни откъслечни спомени пред записващото устройство, преди неусетно да се унесе в сън.