Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 118

— По мое мнение това е политическа игра между Върховния вожд и клана Дхаа’рр — изсумтя недоволно капитанът. — Да отстранява от бойна задача един военен кораб в толкова важен момент.

— Какво да се прави, капитане. Всички се подчиняваме на Военното командване.

— Разбира се. Просто понякога го забравям.

— Не бива да се безпокоите за нас — рече по-ниският. — Ще си намерим друг кораб. Внимавайте само като се срещнете с мрачанците.

— Ще внимавам, и още как — обеща капитанът. — Сбогом и успех.

Стигнаха рампата и двамата зхиррзхианци слязоха.

Изведнъж целият брилянтно замислен и осъществен план бе станал на пепел.

Трр’т-рокик последва двамата, докато прекосяваха площадката, като безуспешно се опитваше да подслуша разговора им, заглушен от общата шумотевица. Скоро обаче те стигнаха предела на обсега на неговия фссс-орган и не му оставаше друго, освен да ги изпрати безпомощно с поглед.

Отново ги беше изгубил.

Той въздъхна дълбоко, твърде потиснат, за да може дори да се ядоса. Какво можеше да направи, след като съдбата бе срещу него? Трр-тулкож си бе тръгнал, а дори и да беше тук, нямаше начин да извади контейнера от товарния отсек. „Верен слуга“, на борда на който се намираше неговият фссс-орган, поемаше за среща с мрачанците.

Би могъл да се откаже от тази работа, разбира се. Да се прехвърли при своя главен фссс-орган в родовия храм на Трр и да зачеркне тези последни няколко завъртания от съществуването си. Резенът му щеше да остане в контейнера, но вероятно нямаше да го открият, докато някой не развиеше случайно онова руло бинт. Със сигурност нямаше никакъв смисъл да остава повече на кораба.

От друга страна, щеше да е непочтено да пропилява по такъв начин усилията, положени от Трр-тулкож, дори да не броеше пролятата преди малко кръв.

Той се прехвърли на „Верен слуга“ и тъкмо бе решил да се възнагради с една голяма обиколка на кораба, когато пред него внезапно изникна един старейшина.

— Ти — посочи го той. — Да, ти. Имаш ли нещо общо с „Верен слуга“?

— Ами… да — запелтечи Трр’т-рокик и миг по-късно осъзна, че щеше да е по-разумно, ако се бе представил за персонал на космодрума. — Исках да кажа, че…

— Да, зная — не си част от екипажа, защото си пратен от Седалището на Върховния — прекъсна го нетърпеливо старейшината. — Ти и другите като теб трябва незабавно да се явите на доклад във втори хексагон. Как се казваш?

Сега вече Трр’т-рокик бе готов с отговора.

— Цвв’т-рокик, Дхаа’рр — представи се той. — За какво е всичко това?

— Заради войната, разбира се — изръмжа старейшината. — Нали ви е наредено да проследите как протича контактът с мрачанците. Предполагам, че имаш представа за какво говоря?

— Тъй де — побърза да се съгласи Трр’т-рокик. — За онези уроци по човешки език, нали?

— Сети се значи — подсмихна се подигравателно старейшината. — Не си глупав, а само невеж. Надявам се, че това ще е поправимо през следващите няколко пълни завъртания. — Хайде, не ми се полюшвай тук, а заминавай. Езиковият инструктор няма да те похвали, ако закъснееш още за първия урок.