Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 105
Тимъти Зан
Кавана преглътна една ядна ругатня, залюля колене, изви гръб и се придърпа с ръце…
И изведнъж се озова отгоре, опрял корем в клона и разкрачен, за да запази равновесие. Бронски го улови под лявата мишница и го изтегли по-близо до себе си.
— Тъкмо навреме — изпъшка той. — Идват.
Кавана погледна. Металната рамка на шахтата беше изчезнала заедно с известна част от гредата около нея й един от буртите се опитваше да промуши масивното си туловище през отвора.
— Не можем ли да се отървем от този клон? — попита Кавана, след като двамата с Бронски се изкатериха върху главното стебло на мрежата.
— Много време ще ни отнеме да го срежем — отвърна Бронски, извади пистолета си и го насочи към клона. — Ще опитаме друг начин.
Стреля три пъти, но стоманените стрелички се забиваха в податливото дърво, без да го счупят.
— И това е достатъчно — промърмори Бронски и прибра пистолета. — Да вървим.
Кавана го последва. Чудеше се за какво бе всичко това. Дали Бронски се надяваше, че остриетата на стреличките ще нарежат ръцете на бурта, когато се улови за клона?
— Накъде? — попита той.
— Първо да се махнем оттук, пък тогава ще мислим.
Продължиха в избраната от Бронски посока. От земята клоните на параската лозница изглеждаха тънки. В действителност бяха достатъчно дебели и яки да издържат тежестта им. Почти плоски отгоре, те създаваха равна площадка, по която можеше да се стъпва без никакви проблеми.
В ясен и слънчев ден Кавана не би се замислил да тръгне по нея.
Посред нощ, на височината на пететажен блок, над улиците на Пуерто Симоне, тази мисъл му се стори ужасяваща.
— Не гледай надолу — посъветва го Бронски, като забеляза, че Кавана пристъпва уплашено. — Придържай се към по-дебелите клони. И… казах ти вече — не гледай надолу!
Глупав съвет. Кавана
Бяха вече близо до края на покрива, отвъд който се виждаше зейналата клисура на улицата, когато зад гърба им отекна триумфален вик.
— Продължавай — нареди Бронски. Самият той спря и погледна назад.
— На покрива ли са вече? — попита Кавана. Не смееше да се обърне, за да не изгуби равновесие.
— Първият — отвърна мрачно Бронски и отново извади пистолета. — Ето го — засилва се към клона. Кавана, спри, наведи се и се подпри някъде.
Кавана спря и приклекна внимателно, като разпери ръце. Пусна левия си крак покрай стъблото и го обгърна като седло. Нещо меко и топло го докосна по ръката и след миг по него лазеше цяло пълчище дребни, кафеникави груми.
— Бронски! — извика Кавана и завъртя глава; животинките впиваха нокти в якето и ризата му. Една захапа с изненадваща сила десния му бицепс и от болката в очите му бликнаха сълзи. Кавана стисна по-здраво лозницата с крака, за да не се преобърне.
А после, също толкова неочаквано, както се бяха появили, животинките изчезнаха.
— Какво стана, по дяволите?!
— Проклет да съм — прекъсна го Бронски. — Получи се…