Читать «Войната на завоевателите» онлайн - страница 103

— Казах да не гледаш натам! — изръмжа той и го стисна още по-силно. — Съсредоточи се върху бягането и се моли този, който е организирал клопката, да не е разположил допълнителни постове.

Изглежда, че не беше. Кавана и Бронски стигнаха безпрепятствено дъното на уличката и излязоха на една по-широка, ярко осветена и пуста пазарна улица.

— Тия тук явно не си падат по зрелищата — промърмори Бронски. — Видят ли, че нещата вървят на зле, си плюят на петите и изчезват. Насам.

Някъде по средата на улицата свърнаха по една тясна стълба, която се виеше между две дюкянчета.

— До най-горния етаж — посочи Бронски, побутна го в сумрачния вход и същевременно извади от джоба си нов пълнител. — Бягай, ще те настигна.

Задъхан от неимоверното усилие, Кавана се затича нагоре. Стълбището бе потискащо тъмно, мъждукаше една-единствена лампа. Докато подминаваше втория етаж, чу, че Бронски също тръгва нагоре; а когато стигна четвъртия, бригадирът вече бе зад него.

— Сега накъде? — попита запъхтяно Кавана.

— Ще чакаме тук. Един от тези апартаменти е празен, наех го онзи ден, за да наблюдавам къщата на Бокамба. Но първо да проверим дали не са ни проследили.

— „Проследили“? — навъсено повтори Кавана. — Нали уби единия.

— Така е — потвърди Бронски. — Но на фланговете чакаха още двама. За щастие бяха доста далеч. Зърнах ги да се приближават от другия край на улицата тъкмо когато се измъквахме.

— А какво е станало с Колчин?

— Не зная. — Бронски отмести поглед встрани. — Него не видях.

— Ясно — унило каза Кавана.

— Само не прави прибързани заключения — предупреди го Бронски. — Може и да се е измъкнал зад нас и да е побягнал в обратна посока. Той е бивш миротворчески командос, такива като него ги броят за мъртви само ако открият трупа.

Кавана кимна. Искаше му се да му повярва. Колчин заслужаваше много повече от кратко мислено прощаване, но сега като че ли нямаше време и за това. Нямаше време да скърби по него.

— Не трябва ли да повикаме някого на помощ?

— Като кого например?

— Полицията. Тяхна работа е да опазват реда.

Бронски изсумтя презрително.

— Не и когато става въпрос за стълкновения между граждани на Севкоорд и чуждоземци. И то на Гранпара. Най-много да потупат по рамото онези бурти.

По гърба на Кавана пробягаха тръпки. Отдавна бе свикнал с мисълта, че представителите на другите раси не питаят особена любов към тях. Изглежда обаче чувствата им бяха малко по-дълбоки от обикновено негодувание.

— А защо не се свържем с Мирмидонската оръжейна платформа? Там със сигурност имат достатъчно сили да се справят с буртите.

— Сигурно — съгласи се Бронски. — Проблемът е, че ще им отнеме повече от час да се доберат дотук. За нас това е твърде много. — Той посочи с пистолета якето на Кавана. — Предполагам, че не държиш в джобовете си експлозивни амуниции.

Кавана съвсем бе забравил скрития пистолет.

— Не — отвърна той и се засрами, че не го бе използвал. Но всичко бе станало толкова бързо, че така и не бе успял да го насочи към буртите. А и вероятно това нямаше да промени особено нещата. Всъщност никога нямаше да узнае отговора. — Зареден е със стандартни амуниции. Колчин изстреля всички експлозивни патрони на материка.