Читать «Виртуални вандали» онлайн - страница 3

Бейб Рут беше последен за отбора на батиращите. Той държеше бухалката по странен начин, сякаш изобщо не смяташе да я използва. Матюсън изстреля два страйка покрай него.

Виртуалният Бейб Рут излезе от мястото на батъра, сваляйки бухалката от рамото си. След това посочи към трибуните отвъд игрището.

Лийф се засмя на висок глас.

— Това е известен жест! Така Бейб показва къде възнамерява да изпрати следващото подаване.

В този момент обаче четири фигури се надигнаха от местата си на предния ред на централните трибуни. Сякаш бяха чакали за сигнала от Рут!

Мат се зачуди как не ги бе забелязал досега. Бяха облечени в старомодни костюми и приличаха на герои от стар черно-бял гангстерски филм, нещото, което предхождаше забавленията с холограми.

Трима от странните типове бяха мъже в костюми на райета и шапки с периферии. Четвъртата фигура беше на ослепителна блондинка с дълга пола, старомоден пуловер и анахронична шапчица на главата.

Най-високият от групата посочи към Бейб Рут.

— Я се разкарай бе, мазник!

Мат се намръщи, Лийф се изправи да види по-добре какво става. Тай Коб се втурна към терена, сипейки ругатни по адрес на четиримата. Но гласът му бе почти недоловим за публиката.

— Нещо не е наред — каза Мат. — Не би трябвало да можем да чуваме онзи тип.

Отекващият глас продължаваше да се разнася из стадиона — сякаш високият беше успял да проникне в съобщителната система. Но това беше невъзможно!

Изненадите обаче не свършиха. След броени секунди четиримата направиха нещо абсолютно невъзможно. Бръкнаха под седалките си и извадиха оттам пушки — големи, тежки пушки… и което бе още по-странно, пушките бяха почти толкова стари, колкото и дрехите, които носеха.

Мат бе виждал пушки „Томпсън“ само в холограмите и знаеше, че са тромави и обемисти оръжия. Но групичката държеше тези тук, сякаш са леки като перца. Пушките затрещяха, натрапниците засипаха терена с куршуми, поваляйки бейзболистите. Джо Ди Маджо не успя да се спаси от свистящите куршуми, нито пък Уили Мейс и Роберто Кле менте. Тай Коб също бе повален на земята. След като очисти близкостоящите играчи, най-високият се насочи към Бейб Рут и го прониза в гърдите.

Гръмогласен смях се разнесе из игрището.

— Фасулска работа! — изкрещя той. — Мишената беше толкова голяма!

„Трябва да са холографски герои“, каза си Мат. Пълнителите на тези пушки не побираха повече от сто патрона. А тези със сигурност бяха изстреляли два пъти повече.

Холографско или не, представлението на главорезите бързо изпразваше трибуните. Виртуалните зрители се разбягваха от местата си, за да се измъкнат от престрелката. Уплашени до смърт хора задръстиха стълбите и изходите, тъпчейки се един друг, докато се опитваха да избягат.

Устните на Мат се извиха в горчива усмивка, докато наблюдаваше побърканата тълпа.

— Някой идиот ще си счупи врата, бягайки от това малко лазерно шоу.

После забеляза как холографските образи се гърчат в агония. Внезапно се угрижи.

— Лийф…