Читать «Виртуални вандали» онлайн - страница 2

— Започва се.

Гласът на говорителя прокънтя из целия стадион.

— Добре дошли на първия за сезона 2025 г. мач на „Авлигите“. Ние ще ви предложим нещо повече от вълнуваща игра. Благодарение на новата ни виар система ще прекарате един ининг в бейзболния рай. Някои от най-великите играчи в историята на бейзбола ще се изправят срещу звездния отбор на защитниците. Дали здравите удари могат да победят невероятните подавания и играта в защита? Сега ще разберем.

Играчите излязоха на терена. После пред защитниците изплуваха осемнайсет призрачни фигури. Бяха облечени в различни старомодни екипи, някои принадлежаха на несъществуващи вече отбори.

Част от виртуалните играчи размахваха или хвърляха шапките си на публиката. Лийф Андерсън свиреше с уста и пляскаше.

— Нищо от това, което виждате, не е измислено — каза той. — Компютрите на системата генерират изображението въз основа на записи от играта на бейзболистите, възможностите, които са имали да атакуват и да се отбраняват, дори и на начина, по който са се държали с публиката.

— Кой е онзи дебелият от отбора на батиращите? — попита Анди Муур.

Лийф погледна Анди, сякаш се бе провикнал високо в църква.

— Това е Бейб Рут. През 1927 г. постигна 60 хоумръна. А малко по-надолу до линията е Тай Коб. Печелил е базата повече от четири хиляди пъти и е участвал в повече сбивания с феновете от всеки друг, за когото някога съм чувал.

— Надявам се, че на ухото си имаш слушалка, която ти шепти всичките тези щуротии — каза Мат. — Защото ако си товариш мозъчните клетки с някаква стогодишна статистика…

Лийф се усмихна.

— Ако се вгледаш по-отблизо в отбора на звездите, ще забележиш, че поне половината от играчите са с екипи на отбори от Ню Йорк — батиращите си имат Рут и Лу Гериг от „Янките“, Франки Фриш от стария „Ню Йорк Джайънтс“, а Дон Драйздейл беше от „Бруклин Доджърс“. Защитниците пък разполагат с Джо Ди Маджо и Бил Дики от „Янките“, Кийт Ернандес от „Мете“, а Уили Мейс и Кристи Матюсън са от „Джайънтс“. Всички те са играли за родния ми град!

— Голяма работа — каза Мат, за да раздразни приятеля си. — Защо са им притрябвали всички тия играчи от миналото?

— Имаше ограничение. Не се допускаше никой, който е играл през този век — отвърна Лийф. — Някои от тях, като Ози Смит, Майк Шмид и Джони Бенч, са играли през 80-те години на 20-и век. Кийт Ернандес се е състезавал през 90-те години.

Мат се засмя.

— Ще ми се да видя как ще играят сега.

Защитниците заеха позиции по терена, след като играчът на батиращите, облечен в екипа на „Филаделфия“, застана на мястото си.

— Едно е сигурно за компютърните играчи: нямат нужда от разгрявка — пошегува се Дейвид Грей.

— Имаш право — каза Лийф, преглъщайки. — Ще видим всяко подаване, удар, страйк или грешка, защото номерът на съответния играч се появява на компютрите. — Той се наведе нетърпеливо напред и изкрещя: — Давай, Майк! — После додаде: — Това е Майк Шмид. Страхотен батър.

Кристи Матюсън обаче го отнесе с три страйка. Дойде редът на Тай Коб, който успя да прокара един удар. Лу Гериг го последва с невероятно тичане по линията, но бе изпреварен от Роберто Клементе, който улови топката с летящ плонж.