Читать «Виртуални вандали» онлайн - страница 6

— Местната полиция се обърна към нас, след като научиха, че става дума за престъпление по Мрежата — каза той. — Взех хеликоптера веднага, щом като разбрах, че са замесени и някои от моите хора.

Мат направи някаква гримаса. Ето какво представляваше в крайна сметка капитанът — Нет Форс Експлорърс бяха „неговите хора“.

— Искам ти и останалите да сътрудничите на Балтиморската полиция — нареди Уинтърс. — Те ще са изключително доволни да получат сведения за инцидента от участниците в него.

— Тъй вярно, сър — отвърна Мат в слушалката.

— След няколко минути трябва да се приземим. Ще се видим в полицейския участък, където ще ви бъдат възложени задачите.

— Ще предам нареждането ви, сър.

— Отлично. — Уингърс приключи.

Връзката прекъсна. След което Мат предаде заповедта на капитана на останалите. Докато обясняваше какви са техните задължения, телефонът позвъня отново.

„За щастие не съм изключил конфигурациите“, помисли си той.

— Матю Хънтър? Аз съм сержант Дон Бърджис, полицейско управление Балтимор. Съобщиха ни, че вие заедно с част от Нет Форс Експлорърс се намирате на стадиона. Бихте ли посочили точното си местоположение?

— На трибуните сме — каза Мат, след което се обърна към останалите. — Качвайте се по седалките и размахвайте ръце. — След това отново се надвеси над слушалката. — Сержант? Ако забелязвате малка група изправени хора, които махат с ръце, значи сте ни открили.

— Намерих ви — каза гласът в слушалката. — Чакайте ме след две минути. — Връзката отново прекъсна. Мат прибра портфейла си.

От полицията бяха съсредоточили вниманието си в извеждането на публиката извън стадиона и в идентифицирането на ранените холоформи. Малък отряд униформени полицаи си проправи път до Мат и приятелите му. Отпред вървеше висок, представителен мъж със сержантски нашивки на ризата си.

— Бърджис — представи се той. — Кой от вас е Хънтър?

— Аз — отговори Мат, пристъпвайки напред.

— Изглежда, че сте се разминали на косъм.

Мат поклати глава.

— Някои от нас бяха тук в холоформи. Един беше улучен от виртуален куршум.

Бърджис се огледа загрижено.

— Да не би да е…

— Надявам се, че е добре — отвърна Мат с известно притеснение. — Сега е в Ню Йорк. Позвъних на Спешни случаи там. Това беше най-доброто, което можех да направя. Всички останали се измъкнаха невредими. — Той погледна сержанта. — Никога не съм виждал такова нещо през живота си.

Бърджис поклати глава.

— Нито пък аз, синко.

Сержантът заведе Мат и приятелите му в най-близкия полицейски участък, където всеки от тях даде показания. Мат беше изпуснал доста от станалото, докато оказваше помощ на Лийф. Сержант Бърджис кимна утвърдително при описанието на шока, в който изпадна Лийф.

— Това се случва с всеки във виртуална форма, когато бъде улучен от куршум — каза той.

— Чувал съм, че хората могат да изпаднат в подобен шок — рече Мат. — Но мислех, че се получава само при симулатори, натоварени до краен предел, вследствие на което започваш да губиш връзката между действителността и виртуалния свят.