Читать «Виртуални вандали» онлайн - страница 5

Той не бе помръднал и не бе издал и звук. Холограмата му се замъгли, след което изчезна.

Мат се загледа угрижен.

Истински глас замени компютърния интерфейс, като искаше да научи повече за случая. Мат се опита да отговори на въпросите и добави, че помощта трябва да побърза.

— Лийф е член на Нет Форс Експлорърс, аз също. — След това той издиктува своя личен номер от Нет Форс Експлорърс и номера на джобния си телефон.

„Поне това ще помогне малко на Лийф“, помисли си той, когато прекъсна връзката с Ню Йорк. След което набра местния код за Спешни случаи. Вероятно в момента стотици хора се обаждаха в полицията в Балтимор, за да съобщят за странната виртуална атака. „Е, още един нямаше да навреди, помисли си Мат. Може би това ще е обаждането, което ще убеди местните полицаи, че случилото се на стадиона не е някаква голяма шега“.

Мат усети, че даваше обяснение на компютризирана система за гласова поща. „Сигурно, помисли си той, Спешни случаи ги заливат с обаждания“. Разказът му беше кратък и до мястото, където спомена за Нет Форс Експлорърс, след което прекъсна връзката.

Какво беше изпуснал, докато се опитваше да помогне?

Страшната Четворка все още стоеше на горния ред на трибуните, засипвайки игрището и местата с изстрели от своите пушки. Мат настръхна, когато един досущ изглеждащ като истински куршум профуча покрай ръката му, но, изглеждаше, че виртуалната атака можеше да наранява само зрители, които са вързани към системата за симулации на стадиона.

Въоръжени фигури внезапно се появиха на опразнените места.

„Полицейски части“, сметна Мат.

Не ги ли бяха предупредили за холографските куршуми? Може би си мислят, че виртуалното им снаряжение може да се справи… но грешаха.

Няколко полицаи паднаха на земята. Холограмите им потрептяха и изчезнаха.

Мат чу полицейските сирени, съсредоточени около стадиона, и над главата му се появиха полицейските хеликоптери.

Смехът на високия гангстер отново прокънтя из почти празното игрище. Той насочи пушката си нагоре към хеликоптерите, но холографските куршуми не можеха да повреждат истинското полицейско оборудване.

— Хайде, народе — прозвуча гласът на стрелеца през съобщителната система. — Шоуто свърши.

Смехът му и трещящият рев на пушките секнаха, сякаш нож бе прорязал въздуха.

Повечето от хората се криеха зад доста несигурните седалки. Но Мат стоеше прав, загледан в четирите странно облечени фигури, които бяха причинили такова опустошение за няколко кратки минути.

Нашествениците се изпариха, без дори сянка или някакъв проблясък да маркира бягството им.

„Които и да са те, помисли си Мат, разполагат с отлична система зад гърба си“.

2

Когато частите на Балтиморската полиция влязоха в стадиона, телефонът, вграден в портфейла на Мат, позвъня. Въпреки че връзката беше лоша, Мат успя да познае гласа отсреща. Беше капитан Джеймс Уинтърс — свръзката на помощния отряд Експлорърс с Нет Форс. Всъщност работата му не беше от областта на връзките с обществеността. Когато се появи идеята за формирането на Нет Форс Експлорърс, Уинтърс още беше действащ офицер и в съзнанието му те бяха неговият отряд точно както войските на Морската пехота, които командваше по време на последните размирици на Балканите.