Читать «Виксън 03» онлайн - страница 65

— Ами! Хирам направи състояние като капиталист. Той е прекалено обсебен от мисълта как да печели пари, за да прегърне червената идея.

— Тогава как си обясняваш присъствието на виетнамски съветници и безплатно снабдяване от Китай?

— Просто се възползва от тях. Виетнамците са толкова революционно настроени, че с радост са готови да изпратят по въздуха специалисти по партизанска борба в блатата на Флорида, стига някой да ги покани. А колкото до щедростта на китайците, те са готови да целуват всеки задник, само и само да сложат крак върху континента, след като от него бъдат изритани осем отделни африкански нации.

— Той може да се озове върху плаващи пясъци, без да го осъзнава.

— Подценяваш Хирам — каза Фелиша. — Той ще отпрати азиатците в мига, в който те станат безполезни за АРА.

— Лесно е да се каже.

— Той много добре знае какво прави. Бъди сигурен в това. Само след девет месеца Хирам Лусана ще е седнал на мястото на министър-председателя в Кейптаун.

— График ли си е съставил?

— До ден и час.

Дагът бавно събра книжата по бюрото и ги подреди в спретната купчина.

— Приготви си багажа.

Грижливо оскубаните вежди на Фелиша се повдигнаха.

— За Найроби ли заминаваме?

— Не, за Вашингтон.

Властният му тон я изненада.

— Защо трябва да се връщам в Щатите с теб?

— Защото няма какво друго по-добро да правиш. Освен това завръщането ти у дома под ръка с уважаван конгресмен може по-бързо да възстанови предишния ти образ в очите на почитателите ти, помрачен от факта, че си живяла незаконно с известен отявлен революционер.

Фелиша нацупи устни. Но в себе си призна, че Дагът има право. Продажбите на плочите й бяха спаднали, а обажданията на продуцентите се бяха разредили значително. Беше време, бързо заключи тя наум, да се върне в кариерата си отново до върха, до който бе стигнала.

— До половин час ще съм готова — рече тя.

Дагът кимна и се усмихна. Лека възбуда премина през тялото му. Ако, както твърдеше Фелиша, Лусана се окажеше почти сигурният фаворит да стане първият чернокож водач на Южна Африка, Дагът, подкрепяйки една печеливша кауза в Конгреса на САЩ, би могъл да си осигури огромно уважение от страна на колегите и избирателите си. Струваше си да рискува. А ако беше внимателен и подбираше думите и програмите си разумно, той можеше… просто можеше да отправи вече поглед към вицепрезидентството, най-сигурният трамплин към заветната му цел.

24.

Лусана издигна ръка до нивото на очите си и с ловко движение на китката метна въдицата. Малкото парче сирене, увиснало на кукичката, цопна безшумно в реката и изчезна под повърхността й. Рибата беше там. Инстинктите на Лусана се изостриха от очакване. Нагазил до ханша във водата под сенките на дърветата, надвесени над брега, той започна да навива бавно влакното.

Едва този път — на осмото замятане — имаше клъвнала риба. Тя толкова здраво беше захапала стръвта и тъй силно пляскаше с опашка, за да се отскубне, че въдицата едва не се изхлузи от отпуснатата му ръка. Беше хванал огромна риба от рода на свирепата пираня, обитаваща водите на Амазонка в Южна Америка. Той размота малко от влакното и даде на рибата известна свобода на действие. Нямаше голям избор — въдицата почти се бе огънала надве. После, изведнъж, преди битката да се разгори, рибата заобиколи един потопен ствол, скъса влакното и избяга.