Читать «Виксън 03» онлайн - страница 67

— Ние ще продължим да провеждаме изтънчена война — подчерта студено Лусана. — Няма да действаме като примитивна паплач.

— В Африка често се налага хората да се ръководят с желязна ръка. Те рядко знаят какво е най-доброто за тях.

— Кажи ми, полковник, нещо, което винаги съм искал да науча: кой знае кое е най-доброто за африканците?

Лицето на Джумана пламна от гняв.

— Африканците знаят кое е най-доброто за африканците.

Лусана подмина намека му за неговата американска кръв. Почувства какви мисли бушуваха в съзнанието на Джумана: омраза към всичко чуждестранно, огромна амбиция и новооткрит лукс на властта, смесен с недоверие към съвременните начини на управление, и склонност към кръвожадно зверство. Лусана се запита дали не е направил огромна грешка, като беше посочил Джумана за такъв висок команден пост.

Преди Лусана да се съсредоточи върху проблемите, които можеха да възникнат между тях двамата, откъм брега на реката се разнесоха тихи стъпки.

Охранителите се напрегнаха и миг след това се отпуснаха, когато видяха майор Мачита да се задава по пътеката. Той се спря пред Лусана и отдаде чест.

— Един от агентите ми току-що пристигна от Претория с обяснението на Ема относно нападението над фермата на Фокс.

— И какво е то?

— Ема не могъл да намери доказателство, че Въоръжените сили имат пръст в тази работа.

Лусана се замисли.

— Значи сме отново в изходна позиция.

— Изглежда невероятно един отряд да убие близо петдесет души и да не може да бъде разпознат — добави Мачита.

— Възможно ли е Ема да лъже?

— Възможно е. Но каква причина би имал?

Лусана не каза нищо и върна вниманието си към въдицата. Влакното шепнеше над течащата вода. Мачита погледна питащо Джумана, но полковникът отбягна погледа му. Мачита се смути за миг, питайки се какво бе причинило напрежение в атмосферата, което тегнеше над двамата му началници. След продължително неловко мълчание забеляза плика на земята.

— Взехте ли някакво решение относно операция „Дива роза“, генерале?

— Взех — отвърна Лусана, докато навиваше влакното.

Мачита замълча в очакване.

— Смятам да платя на Ема неговите трийсет парчета сребро за останалата част от плана — рече накрая Лусана.

Джумана кипна.

— Не! Това е измама! Дори ти, мой генерале, не си упълномощен да пръскаш тъй лековерно средствата за въоръжаване на армията ни!

Мачита затаи дъх и се напрегна. Полковникът беше превишил ранга си. Но въпреки това Лусана продължи да стои с гръб към брега и спокойно да наблюдава въдицата си.

— Нека ти напомня — каза той през рамо с властен тон, — че лъвският пай от тези средства е мой. А това, което е мое, мога да го използвам за каквото си искам.

Джумана сви ръце в юмруци и вратните му жили се издуха. Тръгна към реката с плътно стиснати устни. Но след няколко крачки изведнъж се закова на място и гневното му изражение мигом изчезна. Той се усмихна и заговори непринудено, но в гласа му се долови горчивина.

— Извинявам се за забележките си. Просто съм преуморен.

Мачита веднага си помисли, че полковникът е по-опасен, отколкото изглежда. Разбра, че той никога няма да приеме положението си на втори човек в йерархията.