Читать «Виксън 03» онлайн - страница 63

Любовниците, които идваха и си отиваха от леглото й през годините, когато тя пробиваше като амбициозна вокалистка, бяха директори на звукозаписни студиа, дисководещи, музиканти и композитори. Повечето й помагаха по някакъв начин да върви към върха. С внезапен успех дойде Холивуд и изцяло нов бурен и охолен живот.

Лица! Колко странно, размишляваше тя, че не можеше да си спомни чертите им, а споменът за спалните и техните мебели й беше все още толкова ярък. Удобните матраци, шарките на тапетите, обзавеждането на баните се бяха врязали в съзнанието й наред дори с различните украси по таваните.

Както за повечето жени, и за Фелиша сексът не стоеше на първо място сред другите начини на забавление. Напротив, безброй пъти й се е искало да се свие сама в леглото с някой хубав роман. Вече и лицето на Хирам Лусана започваше да избледнява като лицата на всички предишни нейни мъже.

Отначало тя презираше Дагът, презираше самата мисъл, че успяваше да я възбужда. Беше го обиждала при всяка възможност, която й се удадеше, а той оставаше неизменно любезен с нея. Нищо, което кажеше или направеше, не го ядосваше. Господи, как я влудяваше това! Едва ли не предпочиташе да се държи с нея като с робиня, за да може да оправдае омразата си, но не ставаше така. Фредерик Дагът беше прекалено хитър. Действаше с нея внимателно и предпазливо като рибар, сигурен, че е уловил рекордно едра риба с въдицата си.

Вратата на балкона се отвори и Дагът прекрачи прага. Фелиша седна и свали слънчевите си очила, когато сянката му падна върху тялото й.

— Дремеше ли?

Тя му се усмихна.

— Не, просто си мечтаех.

— Започва да захладнява. Не е лошо да се прибереш вътре.

Той я хвана за ръка и я издърпа да стане. Тя го погледна лукаво за миг, разкопча сутиена на банския си и притисна голата си гръд в него.

— Все още има време да се полюбим преди вечеря.

И двамата знаеха, че това е закачка. Откакто си тръгнаха заедно от лагера на Лусана, тя откликваше на сексуалните му манипулации с цялата страст на робот. За първи път й се случваше да играе такава роля.

— Защо?

Изразителните й кафяви очи се заковаха в неговите.

— Какво защо?

— Защо напусна Лусана и дойде с мен? Аз не съм мъж, чийто външен вид взима ума на жените. От четирийсет години насам гледам всеки ден грозното си лице в огледалото и не се залъгвам, че изглеждам като филмова звезда. Не бива да се държиш като разменна крава, Фелиша. Не си била собственост на Лусана, не си и моя собственост и предполагам, че няма да бъдеш собственост на никой мъж, който те пожелае. Можеше да кажеш и на двама ни с Лусана да вървим по дяволите, а ти тръгна с мен доброволно, прекалено доброволно. Защо?