Читать «Виксън 03» онлайн - страница 41

— Ей, момче, ако си си наумил да играеш с мен на свети Георги и дракона, предлагам ти да се откажеш.

В отговор Фокс получи мълчание. После изведнъж през съзнанието му преминаха една след друга три картини и мускулите му се стегнаха. Първо си представи как парчета стъкло са нехайно пръснати в подкопана от дъждовете бразда. После — успоредни следи от гуми, които извиват към гърлото на дерето. И накрая, най-ясното доказателство за нещо много опасно, беше отражението в огледалото за обратно виждане на двете момчета, тичащи зад колата. Едното — дебело и тромаво, беше вдигнало в ръка стара пушка. Другото размахваше ръждясало мачете над главата си.

Боже мой, просветна съзнанието на Фокс. Попаднах в засада, устроена от хлапаци!

Единственото му оръжие беше ловджийски нож в жабката на колата. Семейството му така набързо го накара да тръгне, че той забрави да вземе любимия си 44-калибров магнум.

За да не губи излишно време в проклинане на небрежността си, той превключи колата на заден ход и натисна докрай педала на газта. Гумите зацепиха и отхвърлиха назад бушмастъра, чиято каросерия мина покрай момчето, размахващо мачетето, но закачи другото с пищова и го отхвърли в блатото. Тогава Фокс натисна спирачката, превключи на първа скорост и подкара напред към момчето, което стоеше в готовност да метне копието и камъка.

В очите на чернокожия юноша нямаше капчица страх, когато той стъпи здраво с босите си крака на пътя и вдигна едновременно и двете си ръце. Отначало Фокс помисли, че момчето се е прицелило високо, но след миг чу как копието изсвистя и рикошира в покрива на колата. После предното стъкло се разложи във вид на блестящи тресчици и камъкът тупна на седалката до него. Фокс усети как стъклените парченца се врязаха в лицето му, но единственото нещо, което си спомни по-късно, беше студеният поглед на омраза в очите на нападателя му.

Ударът изхвърли момчето нагоре като гумена кукла и го запокити под предните колела, Фокс натисна докрай педала за спирачката, но с това само влоши положението. Блокираните гуми подскочиха и се плъзнаха върху гъвкавата плът, одирайки кожата от мускулите.

Фокс се измъкна иззад волана и предпазливо тръгна назад. Момчето беше мъртво, черепът му беше смазан, кльощавите му крака представляваха натрошени кървави късове. Пълното момче с пушката лежеше с долната половина потопена в мочурливата вода, а с горната — върху брега. Главата му бе извита назад и почти опираше в гръбнака му. От другарчето му нямаше и следа — беше изчезнало под водораслите в блатото.

Фокс изтръгна пушката от ръката му. Задната част на цевта беше отворена и в пълнителя имаше един патрон. Той го извади и проучи какво е станало. Причината дебелото момче да не стреля, е била в самата пушка — ударникът беше силно изкривен. Фокс метна старата пушка във възможно най-дълбокото място на блатото и видя как тя изхвърли водни пръски и забълбука към дъното.