Читать «Виксън 03» онлайн - страница 4

— Сто възела… Остават две хиляди метра.

Погледът на Бърнс не се отделяше от таблото с контролно-измервателните уреди, следеше всяко помръдване на стрелките им, дебнейки да улови първите признаци на неизправност. Хофман нямаше какво друго да прави, освен да седи безпомощен и да наблюдава как пистата се изнизва с неимоверна, както му се струваше, бързина.

— Сто двайсет и пет възела.

Вайлъндър се преборваше с бутоните, тъй като свирепият насрещен вятър атакуваше подвижните плоскости за управление. Струйка пот се търкулна незабелязано по лявата му буза и капна в скута му. Навъсил лице, той чакаше и най-малкия знак, че машината започва да олеква, но тя все още се движеше така, сякаш някаква гигантска ръка натискаше отгоре кабината.

— Сто трийсет и пет възела. Казахме сбогом на знака за хиляда и петстотин метра.

— Повдигни се, бебче — примоли се Хофман, като чу изречените от Голд данни.

— Сто четирийсет и пет възела. Остават деветстотин метра. — Голд се обърна към Вайлъндър. — Току-що минахме пределната граница за излитане.

— Дотук с предупреждението за безопасност на адмирал Бас — смотолеви Вайлъндър.

— Остават шестстотин метра, земна скорост сто петдесет и пет.

Вайлъндър вече виждаше червените светлини в края на пистата. Изпита чувството, че насочва самолета към скала. Голд продължаваше да му хвърля тревожни погледи, очаквайки го да раздвижи лакти, което означаваше, че майорът трябва вече да е настроил самолета за издигане. Но Вайлъндър седеше неподвижен като чувал портландски цимент.

— О, боже… ето го и маркера за триста метра… мина и отмина.

Вайлъндър леко издърпа щурвала към себе си. В продължение на три секунди, които им се сториха цяла вечност, нищо не се случи. Но след това стратокрайцерът мъчително бавно се отлепи от земята и се заклатушка нагоре във въздуха само петдесет метра преди да свърши асфалтът.

— Приберете колесниците! — прозвуча дрезгаво гласът му.

Изминаха няколко напрегнати мига, докато колесниците се прибраха с тъп звук в отсеците си и Вайлъндър почувства леко увеличение на въздушната скорост.

— Колесниците прибрани и затворени — съобщи Голд.

На сто и двайсет метра бяха вдигнати задкрилките и мъжете в кабината изпуснаха дълбока колективна въздишка на облекчение, когато Вайлъндър направи лек завой в посока северозапад. Светлините на Денвър блещукаха под лявото крило, но бързо се изгубиха под облаците. Вайлъндър не се отпусна напълно, докато въздушната скорост не стигна до двеста възела и висотомерът не показа хиляда метра разстояние между самолета и земята.

— Нагоре, нагоре и все нагоре — въздъхна Хофман. — Не се притеснявам да си призная, че през ума ми минаха някои съмнения.

— И с мен беше същото — вметна захилен Бърнс.