Читать «Виксън 03» онлайн - страница 3

— Добре, тогава да извеждаме на пътя тази камера на ужасите.

Първият двигател се завъртя и забоботи, последван от останалите три. После спомагателната силова установка бе изключена, клиновете, запиращи гумите на колесниците, бяха махнати и управляваната от Вайлъндър претоварена машина зарулира бавно по плаца към началото на главната писта. Охраната и звеното по поддръжката се обърнаха и побягнаха към топлината на близкия хангар, подгонени от силните изходящи газове на самолета.

Адмирал Бас наблюдаваше от командната кула на „Бъкли“ как стратокрайцерът пълзи като бременна буболечка по разчистената от снега писта. Стиснал в ръка телефонната слушалка, той заговори тихо в мембраната.

— Можете да уведомите президента, че „Виксън-03“ се готви за излитане.

— Кога според вашите изчисления ще трябва да пристигне? — попита строгият глас на министъра на отбраната Чарлс Уилсън.

— Със спиране за дозареждане на Хикъм Фийлд, Хаваите, „Виксън-03“ трябва да кацне в изпитателния район около два часа следобед, вашингтонско време.

— Предвижданията на Айк са за осем часа утре сутринта. Той настоява за подробни сведения за предстоящите опити и за текущ рапорт по време на полета на „Виксън-03“.

— Веднага отлитам за Вашингтон.

— Не е нужно, адмирале, да ви описвам какво би се случило, ако този самолет се разбие във или близо до някой голям град.

Бас запази дълго и потискащо мълчание, преди да отвърне:

— Да, господин министър, това наистина ще е кошмар, какъвто никой от нас не би могъл да преживее.

— Отчитам занижени данни на уредите ниско долу — съобщи сержант Бърнс, вторачил напрегнат поглед в командното табло.

— Това налага ли да прекъснем полета? — попита с надежда в гласа Голд.

— За съжаление не, лейтенант, тъй като двигателите с вътрешно горене не функционират в разредения планински въздух на Денвър така, както във въздуха над море. Като се вземе предвид на каква височина над морското равнище се намираме, тези показания на измервателните уреди са напълно нормални.

Вайлъндър погледна към асфалтовата лента пред самолета. Снеговалежът беше понамалял и той видя, че наближават маркера, обозначаващ половината дължина на полосата. Сърцето му заби по-силно, изравнявайки ритъма си с бързото движение на чистачките на челното стъкло. Господи, възкликна той мислено, тя не е по-дълга от игрище за тенис. Като в транс той се пресегна и взе микрофона си.

— Командна кула „Бъкли“, тук „Виксън-03“. Готови сме за излитане. Край.

— Полосата е изцяло ваша, „Виксън-03“ — каза познатият глас на адмирал Бас в наушните слушалки. — Запазете и за мен едно едрогърдесто местно момиче.

Вайлъндър само обяви край на връзката, освободи спирачките и избута четирите ръчки на дроселите докрай.

Машината С-97 вряза топчестия си нос в навяващия сняг и когато запердаши по дългата асфалтова лента, Голд започна да съобщава с монотонен глас увеличаващата се земна скорост.

— Петдесет възела.

След миг покрай тях прелетя светещият знак с голяма цифра 3.

— Остават ни още три хиляди метра — обяви Голд. — Земна скорост седемдесет.

Върховете на крилата засенчваха белите светлини от двете страни на пистата. Стратокрайцерът се втурна напред, мощните двигатели „Прат & Уитни“ се напрягаха върху рамите си, четирилопатните им витла разсичаха разредения въздух. Ръцете на Вайлъндър бяха като зациментирани върху щурвала, кокалчетата на пръстите му побеляха, устните му шепнешком редуваха молитви и ругатни.