Читать «Виксън 03» онлайн - страница 24

Полковникът седеше доволен върху камък насред водното течение и размахваше във водата голяма метална копанка.

— Как върви? — извика Пит.

Стайгър се обърна, помаха му с ръка и нагази водата, за да излезе на брега.

— Е, до кюлче няма да стигна, но ще бъда късметлия, ако мога да промия поне половин грам. — Той хвърли към Пит дружелюбен, но скептичен поглед. — А вие? Намерихте ли това, което търсихте?

— Напразно бих път — отвърна Пит. — Но разходката ми подейства освежително.

Стайгър му предложи цигара. Пит отказа.

— Знаете ли — каза Стайгър, запалвайки своята, — вие сте класически пример за упорит човек.

— И други са ми го казвали — засмя се Пит.

Стайгър седна, всмукна дълбоко и остави димът да се процежда през устата му, докато говореше.

— Ето, аз например съм сто процента малодушен човек, но само по въпроси, които не са от важно значение. Никога например не довършвам кръстословици, тъпи книги, домакински задачи… Мисля, че без целия този душевен стрес ще удължа живота си с десет години.

— Жалко е, че не можете да се откажете от пушенето.

— Прав сте.

В този момент двама младежи, момче и момиче, минаха покрай тях върху импровизиран сал и продължиха по течението. Те се смееха по младежки неудържимо, без да обръщат внимание на мъжете на брега. Пит и Стайгър ги проследиха с поглед.

— Е това се казва живот — отбеляза полковникът. — Като дете и аз плавах със сал по река Сакраменто. Вие опитвали ли сте?

Пит не чу въпроса му. Гледаше вторачено мястото, където момчето и момичето се бяха изгубили от поглед. Както изразяваше дълбока вглъбеност, лицето му изведнъж просветна.

— Какво ви има? — попита Стайгър. — Изглеждате така, сякаш сте видели Бог.

— Навирало се е в очите ми през цялото време, а аз да не го забележа — смънка Пит.

— Какво да забележите?

— Това идва да докаже, че най-трудните проблеми имат най-простите разрешения.

— Не отговорихте на въпроса ми.

— Разбрах откъде са дошли кислородната бутилка и колесникът — каза Пит.

Стайгър само го изгледа скептично.

— Това, за което намеквам — продължи Пит, — е, че ние не догледахме едно тяхно качество.

— Не мога да схвана връзката — призна Стайгър. — Когато се монтират на самолет, те работят по две съвършено различни системи, една газова и една хидравлична.

— Да, но свалите ли ги от самолета, и двете части имат нещо общо.

— Какво е то? — поинтересува се Стайгър.

Пит го погледна и разтегна устни във все по-широка и по-широка усмивка. После изрече вълшебните думи:

— Могат да плават.

8.

Редом до повечето гладки реактивни самолети „Катлин М-200“ приличаше на летяща жаба. Макар да беше по-бавен по време на полет, той имаше едно компенсиращо качество, което не можеше да се сравни с никой друг самолет с неговите размери — „Катлин“ беше предназначен да каца и излита от трудни терени с товар два пъти по-голям от собственото му тегло.