Читать «Виксън 03» онлайн - страница 25

Слънцето блестеше върху аквамаринените букви, изписани върху фюзелажа на летателния апарат, докато пилотът умело го наклони, за да го насочи към тясната асфалтова лента на летище „Лейк каунти“ край Ледвил. Той рязко спря на шестстотин метра преди края й, после го завъртя и зарулира към плаца, където стояха Пит и Стайгър. Когато се приближи, се видя ясно изписаният от едната му страна надпис НЮМА. Пилотът спря „Катлин“, изключи двигателите и след минута слезе и се запъти към двамата чакащи мъже.

— Много ти благодаря, приятел! — Отправените към Пит думи бяха изречени с кисела гримаса.

— За какво, за безгрижната и напълно безплатна почивка в Скалистите планини ли?

— Не, задето ме измъкна посред нощ от леглото на една червенокоса лудетина, за да стъкмя товар и да го докарам от Вашингтон тук.

Пит се обърна към Стайгър.

— Полковник Ейб Стайгър, да ви представя Ал Джордино, моят понякога способен помощник и винаги главен мърморко от Националната агенция по подводни и морски изследвания.

Джордино и Стайгър се измериха един друг с поглед като двама професионални борци. Като се изключеше гладко обръснатата глава и семитски черти на лицето на Стайгър и закачливата италианска усмивка и гъстата къдрава коса на Джордино, двамата спокойно можеха да минат за братя. В телосложение много си приличаха — бяха еднакви на ръст, еднакви на тегло, дори мускулите, които издуваха дрехите им, като че ли бяха излети от една и съща матрица.

Джордино протегна ръка.

— Полковник, надявам се двамата с вас да не се влудяваме един друг.

— Напълно споделям това пожелание — отвърна Стайгър със сърдечна усмивка.

— Донесе ли съоръженията, които ти поръчах? — попита Пит.

Джордино кимна и добави:

— Наложи се да прибегна до малко хитрост. Ако адмиралът научи за твоя малък потаен проект, отново ще вдигне врява до небето.

— Адмиралът ли казахте? — почуди се Стайгър. — Не ми е ясно като как са се включили ВВС в тази работа.

— Не са — отвърна Пит. — Адмирал Джеймс Сандекър е пенсионер и е главен директор на НЮМА. Има манията да се чумери, когато се извършват тайни експедиции с наемен труд, който не е предвиден във фискалния бюджет на агенцията.

Стайгър изведнъж проумя положението и повдигна вежди.

— Искате да кажете, че сте накарали Джордино да вземе държавен самолет на държавни разноски, за да прекоси половината страна без разрешение, да не говорим за откраднатия товар от апаратура?

— Да, нещо такова.

— Нас наистина много ни бива в тия неща — вметна Джордино без следа от притеснение.

— Спестява сума ти време — добави Пит равнодушно. — Бюрокрацията е такава досада.

— Това е невероятно — каза тихо Стайгър. — Нищо чудно да ме изправят пред военен съд за съучастие.

— Няма, стига да се справим успешно — рече Пит. — А сега, ако вие двамата освободите товара, аз ще ида да докарам джипа до самолета. — С тези думи той вървеше вече към паркинга.

Стайгър се загледа за миг след него, после се обърна към Джордино.

— Отдавна ли се познавате?

— От първи клас. Аз бях побойникът в класа. Когато Дърк дойде да живее в махалата и се появи за първи път в училището, аз му хвърлих един хубав тупаник.