Читать «Виксън 03» онлайн - страница 21

— Това и ще направя — отвърна Пит. — Ако не друго, поне ще стана наясно с всичките си фантазии относно призрачния самолет.

— Надявах се на подобен отговор — рече Долан. — Затова си позволих волността да направя запитване — от твое име, естествено — до главния инспектор по безопасността във военновъздушната база „Нортън“ в Калифорния за настоящото положение на „Боинг-75403“. Полковник Ейб Стайгър ще се свърже с теб веднага щом открие нещо.

— Този Стайгър каква длъжност изпълнява?

— Съответства на моята при военните. Провежда разследвания на злополуки с военни самолети в западния район.

— Значи скоро ще имам отговор на гатанката.

— Твърде е вероятно.

— Какво е твоето мнение, Долан, ама честното ти мнение?

— Ами… — започна предпазливо Долан. — Няма да те лъжа, Пит. Лично аз смятам, че твоят изчезнал самолет ще се окаже в архивите на някой търговец на спасени самолетни части и имущество.

— А пък аз си мислех, че сме положили основите на едно истинско приятелство.

— Поиска да ти кажа истината и я получи.

— А сега сериозно, Харви, признателен съм за помощта ти. Когато следващия път дойда в Денвър, ще те поканя на обяд.

— Никога не изпускам аванта.

— Добре, ще чакам с нетърпение тази среща.

— Преди да си затворил — пое си дълбоко въздух Долан, — ако не се лъжа, има основателна причина колесникът да се намира в гаража на госпожица Смит, тогава какво?

— Изпълнен съм със странното чувство, че нещата не стоят така.

Долан остави слушалката на мястото й и остана загледан в нея. Необяснимо ледени тръпки преминаха по гърба му и кожата му настръхна. Гласът на Пит беше прозвучал така, сякаш излизаше от гробница.

6.

Лорън раздигна чиниите и занесе поднос с две чаши димящо кафе на терасата. Пит седеше, наклонил назад стола си и вдигнал крака върху парапета. Въпреки студената септемврийска вечер беше облечен с трикотажна риза с къси ръкави.

— Кафе? — попита Лорън.

Той обърна глава като в транс и я погледна.

— Какво? — После смотолеви: — О, извинявай, не те чух да се приближаваш.

Виолетовите очи го огледаха.

— Приличаш на човек, обладан от зъл дух — изтърси тя, без да знае защо.

— Може и да откачам вече — отвърна той с лека усмивка. — За каквото и да си помисля, все ми се привиждат самолетни останки.

Тя му подаде чашата и обгърна с длани своята, за да поеме топлината й.

— И всичко заради тия пусти боклуци на татко. Само те са ти в главата, откакто си тук. Прекалено голямо значение им отдаваш.

— Без обаче да стигам до някакво смислено заключение. — Той отпи от кафето. — Наречи го проклятието на Пит, но не мога да оставя нещата, докато не намеря приложимо разрешение. — Обърна се да я погледне. — Странно ли ти звучи това?

— Знам, че има хора, които се насилват да търсят отговори на неизвестното.

Той продължи да говори все тъй вглъбен в себе си.

— Не ми е за първи път да изпитвам силно интуитивно чувство за нещо.

— И винаги ли си се оказвал прав?