Читать «Виксън 03» онлайн - страница 19

Пит и Долан се наведоха напред и се вгледаха в старомодното графично изображение на носов колесник.

— Отливките, съставните части и размерите му — Долан потупа страницата с пръст — са абсолютно същите.

— От какъв самолет е?

— Стратокрайцер „Боинг“ — отвърна Девайн. — Всъщност не бях твърде далеч, като предположих, че е от В-двайсет и девет. Конструкцията на стратокрайцера е заимствана от тази на бомбардировач. Вариантът на Военновъздушните сили е С-деветдесет и седем.

Пит прелисти няколко страници напред и попадна на снимка на самолет в полет. Беше странен на вид самолет. Двупалубният му фюзелаж имаше очертанията на кит с двоен корем.

— Помня, че съм виждал такива самолети в детството си — каза той. — „Пан американ“ ги използваше.

— Както и „Юнайтед“ — добави Девайн. — С тях сме летели до Хаваите. Страшно хубави самолети са.

— И сега какво? — обърна се Пит към Долан.

— Сега ще изпратя серийния номер на колесника до „Боинг“ в Сиатъл заедно с молба да го сравнят със самолета майка. Ще се обадя също така и на Националния комитет по безопасност на транспорта във Вашингтон, където ще ми кажат дали имат самолет, изчезнал над континенталната част на Съединените щати.

— И ако се окаже, че има такъв?

— ФАА ще предприеме официално разследване на загадката — поясни Долан. — А после ще видим какво ще излезе.

5.

Пит прекара следващите два дни в облитане на кръст планините с чартърен хеликоптер. На два пъти двамата с пилота забелязаха катастрофирали летателни машини, но останките им се оказаха с опознавателни знаци и за тях вече се знаеше. След няколко часа във въздуха седалищните му части се бяха схванали от продължително седене, а цялото си тяло чувстваше изтощено от вибрацията на двигателя и тресенето на машината от силните въздушни течения и насрещни ветрове. Въздъхна от облекчение, когато зърна хижата на Лорън и пилотът започна да спуска хеликоптера към близката поляна.

Шейната затъна в меката кафява трева, лопатите на витлото престанаха да тупкат и постепенно спряха да се въртят. Пит откопча предпазния си колан, отвори вратата и скочи на земята, доволен, че най-сетне може да се разтъпче.

— Утре по същото време ли, господин Пит? — Пилотът говореше с оклахомско произношение.

— Да — кимна Пит. — Ще поемем косо на юг и ще огледаме долния край на долината.

— Имате предвид да летим над най-високите склонове, по които не растат гори ли?

— Ако самолетът се е разбил на открито пространство, нямаше да остане скрит трийсет години.

— Абе знае ли човек. Спомням си за един инструктор на реактивен самолет на ВВС, който се блъснал в ската на планината край Сан Хуанс. Ударът причинил срутване на скали и останките от самолета били затрупани под тях. Жертвите и досега са там.

— Надявам се подобен случай да е най-малката ни вероятност — отбеляза уморено Пит.

— Ако искате мнението ми, сър, това е единствената вероятност. — Пилотът млъкна, за да издуха носа си. — Малък лек самолет може да падне между дърветата и да остане скрит цяла вечност, но не и въздушен лайнер с четири двигателя. Никакви борови или трепетликови дървета не са в състояние да скрият останки с такива размери. Но дори и така да е станало, все някой ловец щеше да се е натъкнал на тях досега.