Читать «Виксън 03» онлайн - страница 17

Клайв Къслър

— Значи казвате, че сте ги намерили в планината.

— Да, на около петдесет километра северозападно от Ледвил, в планинската верига Съуач — уточни Пит. Той почти викаше, за да бъде чут сред грохота на високоповдигача, който в този момент вкарваше през широко отворените огромни врати свалените от джипа носов колесник и кислородна бутилка в хангара за инспекции на ФАА.

— Само това не ми е достатъчно.

— И все пак вие можете да предположите нещо по-обосновано.

Долан сви рамене в знак на колебание.

— То е все едно полицай да намери на улицата малко дете, което се е загубило. Вижда го, че има две ръце, два крака и че е на възраст около две години, вижда с какво е облечено и откъде са купени дрешките му. Детето му казва малкото си име, но не знае нито фамилията си, нито адреса, нито телефонния си номер. Ние сме в същото положение, в каквото е полицаят, господин Пит.

— Бихте ли превели вашия аналогичен случай на езика на фактологията? — усмихна се Пит.

— Моля, вижте — каза Долан с тон на професионалист, извади от малкото джобче на сакото си химикалка и я размаха като показалка. — Пред нас е носов колесник на самолет, самолет, който тежи някъде около трийсет — трийсет и пет хиляди килограма. Това е турбовитлов самолет, тъй като протекторите му не са предназначени за същото напрежение при кацане, на което са подложени протекторите на високоскоростните реактивни самолети. Освен това стойката е от типа, който се произвеждаше до петдесетте години. Следователно възрастта й е между трийсет и четирийсет и пет години. Протекторите са произведени от „Гудиър“, а колесникът е на „Рантул енджиниъринг“ от Чикаго. За съжаление обаче това е твърде малко, за да кажа къде е произведен самолетът и кой е неговият собственик.

— Значи всичко свършва дотук — заключи Пит.

— Много бързо се предавате — каза Долан. — Ето, на стойката виждам ясно четлив сериен номер. Ако можем да определим за какъв тип въздухоплавателно средство е бил предназначен моделът на точно този колесник, чрез серийния номер ще стане много просто да стигнем до производителя и да установим самолета майка.

— Както го казвате, звучи много лесно.

— Имате ли други части?

— Не, само тези намерих.

— Как решихте да ги докарате тук?

— Мина ми през ума, че ако някой може да ги разпознае, то това ще е федералната авиационна администрация.

— За да ни поставите в затруднено положение, а? — усмихна се Долан.

— Нямах никаква зла умисъл — отвърна му Пит също с усмивка.

— Както казах — продължи Долан, — това не ми е достатъчно, но човек никога не знае, може и да извадим късмет.

Той направи знак на оператора на високоповдигача да спре на едно място, оградено с червен кръг на циментовия под. Мъжът кимна и започна да смъква товарната поставка, съдържаща самолетните части. После върна високоповдигача назад, направи деветдесетградусов завой надясно и с грохот продължи към другия ъгъл на хангара.

Долан вдигна кислородната бутилка, завъртя я в ръцете си като познавач, който се възхищава на гръцка ваза, после я остави обратно на земята.