Читать «Виждащият камък» онлайн - страница 14

— Шъ-ът, тихо! Успокой се! — прошепна Джерард.

— Добре. Но ме пусни! — настояваше гоблинът.

— Първо трябва да намеря брат си. Ще те пусна, когато ми кажеш къде е.

— Подъл кретен! Това няма да стане! Няма да си отворя устата! Смятай, че съм ням! Пусни ме, защото започвам да викам!

— Джерард! — Гласът на Саймън долетя от една клетка, окачена на клона малко по-нататък. — Аз съм тук! Тук съм! Ето ме! Насам!

— Саймън! Идвам! — Джерард светкавично се обърна по посока на гласа.

— Отваряй тази врата или ще викам! — заплаши отново гоблинът.

Джерард се ядоса.

— Няма да викаш. Ако викаш, те ще ме хванат и няма да има кой да те пусне. Първо ще освободя брат си, после ще се върна за тебе.

Гоблинът млъкна и Джерард с облекчение запълзя към Саймън.

Саймън беше натикан в клетка, доста малка за неговия ръст. Коленете му опираха в брадичката, а пръстите на краката му стърчаха извън клетката, кожата му беше изранена от тръните, от които беше изплетена.

— Добре ли си? Всичко ще е наред. — Джерард извади джобното си ножче и разсече дивите лози, преплетени около пръчките на клетката.

— Добре съм. — Гласът на Саймън трепереше, макар и едва доловимо.

Джерард искаше да го попита дали е намерил Тибс, но се страхуваше от отговора.

— Съжалявам! — каза искрено той. — Трябваше да ти помогна да потърсиш котката.

— Няма нищо — отвърна Саймън, докато се промъкваше през тесния отвор, който Джерард успя да направи. — Трябва обаче да ти кажа, че…

— Тъпаци! Простаци! Ей, момче, престани да плямпаш! Измъкни ме оттук! — закрещя гоблинът.

— Да вървим, обещах му да го освободя — подкани Джерард брат си.

Саймън запълзя след него по клона към клетката на Хогскуил и попита:

— Кой е този? Кой е затворен в тази клетка?

— Някакъв гоблин.

— Гоблин ли? — ахна Саймън. — И ти искаш да го пуснеш? Да не си полудял?

— Вие какво се помайвате бе? Тиквеници! Какво още искате? Ако искате, ще ви обещая да ви плюя в очите — предложи Хогскуил.

— Страхотно! — потръпна Саймън от отвращение. — Благодаря, няма нужда!

— Тикви! Тутманици! Това ще ви даде Зрението! Ето! — Хогскуил извади от джоба си мръсна кърпа и се изплю върху нея. — Така, сега разтъркайте плюнката по очите си.

Джерард се поколеба. Можеше ли да има доверие на гоблин? Той се замисли. Все пак, ако Хогскуил му стори нещо лошо, ще си остане завинаги в клетката. Саймън никога няма да освободи гоблин… Хогскуил знаеше това и май не го мамеше.

Джерард свали камъка и разтърка очите си с мръсния парцал. Засмъдя го.

— Ама че гадост! — потръпна отново Саймън. — Гнусна гнусотия!

Джерард премигна и погледна към гоблините край огъня. Виждаше ги, макар че беше без камъка.

— Саймън, това нещо действа!

Саймън погледна с недоверие парцала, но все пак разтри очи с плюнката на гоблина.

— А сега ме пуснете! — изписка Хогскуил. — Сключихме сделка и аз изпълних, каквото обещах. Ваш ред е да изпълните вашето обещание.

— Първо ще ни кажеш защо си тук и тогава ще те пусна — заяви Джерард. Вярно, гоблинът им даде кърпата, но това можеше да е някакъв номер.