Читать «Виждащият камък» онлайн - страница 12
Холи Блек
— Свършено е с нас — каза Мелъри, като тракаше със зъби. — Ние сме с голи ръце. Нямаме никакво оръжие.
— Знаем поне, че гоблините не са могли да преминат потока — успокои я Джерард, докато се мъчеше отново да закрепи монокъла. — Тролът със сигурност щеше да ги хване.
— Но звукът идваше от другата страна на потока! — извика отчаяно Мелъри и така изрита едно дърво, че обели кора от ствола му.
Изведнъж Джерард усети миризма на изгоряло. Беше едва доловима, но му напомни миризмата на опърлена коса.
— Мирише ли ти на нещо? — попита той.
— Да. Миризмата идва от онази посока…
Двамата се втурнаха през храстите, без да обръщат внимание на клоните и трънаците. От драскотините по лицата им потече кръв, ръкавът на Мелъри се закачи за един клон, платът се раздра.
— Виж това! — рязко спря Мелъри, наведе се и вдигна една кафява обувка.
— На Саймън е! — ахна Джерард.
— И без да ми казваш, виждам, че е на Саймън — изсъска Мелъри и обърна обувката, за да разгледа подметката. Нямаше никакви следи, нищо особено, с изключение на калта.
— Нали не мислиш, че Саймън е… — Джерард не можеше да довърши изречението.
— Не, не мисля! — отсече Мелъри и мушна обувката в джоба на своя суичър.
Джерард кимна неуверено. Всъщност се остави да бъде убеден, че Саймън е добре. Дърветата пред тях станаха по-редки и след малко двамата излязоха на шосето.
Черната асфалтова лента се виеше към хоризонта. Зад него слънцето залязваше в пурпурночервени и оранжеви пламъци, а в далечината край една отбивка на пътя група гоблини се бяха скупчили покрай голям огън.
Глава пета
В която става ясно каква е съдбата на изчезналата котка Тибс
Като се прикриваха зад стволовете и притичваха от дърво на дърво, Джерард и Мелъри приближиха огъня на гоблините. По земята наоколо се търкаляха стъкла и раздробени кости, а високо сред клоните на дърветата висяха кафези. Едни бяха изплетени от клони на бодливи храсти, други — от усукани стари найлонови торби, трети бяха сковани криво-ляво от летви и от какви ли не боклуци. Смачкани консервни кутии висяха от клоните, вятърът ги полюшваше, удряше ги една в друга и те прозвънваха зловещо.
Около огъня седяха десет гоблина, а в пламъците се печеше на шиш едно почерняло тяло, което твърде много приличаше на котка. От време на време някой от гоблините ставаше, надвесваше се над шиша, близваше препеченото, за да го опита, завърташе шиша, обръщаше котката и излайваше високо. След него започваха да скимтят, да лаят и да вият и останалите гоблини.
Двама от тях започнаха да пеят. Като чу песента им, Джерард се разтрепери:
По шосето, сякаш в друг свят, профучаваха коли. Кой знае, може би точно в този момент и майка му прелита в колата си край тях, помисли си Джерард.
