Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 48

— А факли взе ли?

— Два броя.

— Подиграваш ли ми се? — ядно се осведоми шутът.

— Изобщо. Две факли са ми напълно достатъчни, за да стигна до първо ниво.

— А нататък опипом ли ще продължиш?

— Нали ти самият каза, че в подземните дворци има достатъчно светлина.

— Само ако магията все още работи, ами ако не работи? А и не навсякъде в Храд Спайн има дворци…

— Имам и „светлинки“.

— Защо тогава ме оставяш да си тормозя главата? Не можа ли веднага да кажеш? — не на шега се разгневи Кли-кли. — Добре, как си с храната?

— Кли-кли, ти нарочно ли ме дразниш? Вече два пъти ме пита! — изстенах аз. — Имам две дузини сухари. Спокойно мога две седмици да не мисля за храна.

— Топли дрехи?

— Да.

Мракът знае какво ще е на голяма дълбочина. Така че бях взел от Змиорката един двойно плетен вълнен пуловер. Такива пуловери Дивите сърца слагат по време на зимните патрули из Дремещата гора. Подобна дрешка грееше направо като печка. А най-важното й предимство беше, че сгънат, пуловерът заемаше нищожно малко място и без проблем се вместваше в полупразната платнена торба, която бях преметнал през рамо.

— А ти…

— Стига, Кли-кли! — жално помолих аз. — С твоите въпроси ще ме вкараш в гроба! Направи почивка поне за половин час.

— След половин час вече ще си извън обсега ми — възрази Кли-кли и безмилостно продължи: — Стиха помниш ли го?

— Какъв стих?

— И питаш? — трагично вдигна поглед към небето шутът. — Забравил си свитъка, който показа на съвета при краля?

— А! Ти за стиха-загадка ли? Прекрасно го помня.

— Повтори го.

— Кли-кли, повярвай ми, помня го перфектно.

— Тогава го повтори. Не разбираш ли, че този стих е ключът към всичко? В него се говори за това, което го няма в картите.

— Мракът да те отнесе дано — по-добре беше да го кажа, отколкото да споря с отвратително досадния гоблин. — От самото начало ли?

— Може да пропуснеш лирическите глупости.

— Добре — изръмжах аз. — Но ако не ме оставиш след това, собственоръчно ще те удуша.

Трябваше да понапрегна паметта си и да повторя стиха-загадка пред Кли-кли.

Намерих този стих съвсем случайно. Беше надраскан върху малко парче хартия, забутано между документите и картите на Храд Спайн, които взех от изоставената кула на Ордена. Стихът беше написан от мага, занесъл Рога на дъгата в Костните дворци. И няма какво да си кривя душата — благодарение на това литературно творение бях успял да набележа откъде ще мина, гледайки картите на Костните дворци по време на вечерните почивки на отряда.

— Добре — доволно кимна Кли-кли, след като приключих с декламирането и на последното четиристишие. — Не забравяй за стиховете. И между другото помни, че един откъс е променен, но всъщност аз вече ти го казах. В Книгата на пророчествата…

— Спомням си — бързо го прекъснах аз. Няма да повярвате, но сега исках само едно — колкото се може по-бързо да вляза в Храд Спайн, за да не слушам наставленията на Кли-кли.

— Много си лош, Гарет — обиди се Кли-кли. — Аз просто искам най-доброто! Добре, както и да е, после ще си спомниш за добротата на гоблина, но ще бъде късно. Наведи се.