Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 46

От тази страна хълмът изглеждаше като отсечен с нож. И вместо трева и храсти имаше правоъгълен вход с височина от около три човешки ръста. Слънчевите лъчи падаха върху каменния под, който продължаваше в тъмнината.

Аз потреперих.

— Е, какво ще кажеш за това, Гарет? — отново ме попита гаракецът.

— Наистина ли стигнахме? — все още не можех да повярвам аз.

— И още как! Гледай сега! — Кли-кли се втурна към входа, пъхна глава вътре, без изобщо да се притеснява, че някой ще я отхапе, и извика:

— Бу!

— У… у… у… у… у! — отговори му ехото.

— Кли-кли… — Фенерджията се присъедини към нашата компания. — Стига с тези глупости.

— Не се притеснявай, Мумр, няма да ни изядат! — безгрижно махна с ръка шутът. — Това е просто вход, коридорът продължава хиляди ярда, като постепенно се спуска надолу. Оттук до първото ниво има наистина много път.

— Голям си многознайко, Кли-кли. Тогава ще ми кажеш ли какво е написано над входа и какви са тези статуи от двете страни?

— Не владея оркски, Гарет, за написаното питай Еграсса. Що се отнася до статуите, това не са статуи. Издялани са в самата скала, нали виждаш? А и са прекалено разрушени, вече не може да се разбере какво са изобразявали.

— Хей, вие! Историците! — извика Халас. — Я елате да направим лагера, ще имате много време да гледате!

* * *

— И така — започна Алистан Маркауз, когато всички (освен Фенерджията и Змиорката, пратени да дежурят при входа на Храд Спайн) се събрахме, — Балистан Паргайд с хората си е вече долу.

— Дано някой там да ги изяде! — искрено пожела на нашите врагове Кли-кли.

— Имат два дни преднина, крадецо. Ти нали имаш карти на Костните дворци, как мислиш, къде биха могли да са сега?

— Дворците или хората? — простодушно се включи в разговора шутът и веднага получи гневен поглед от милорд Алистан.

— Навсякъде, милорд — след кратко замисляне отговорих аз. — Още от първо ниво започва истински лабиринт и ако нямат карти…

Всички разбраха какво искам да кажа. Без карти в Костните дворци вие гарантирано сте покойник. За щастие аз имах карти, не за нищо рискувах да вляза в Закритата територия на Авендум. Така че ще намеря пътя до осмо ниво, където бяха гробът на Грок и Рогът. Тоест ще мога да намеря пътя, но дали ще се добера до целта?

— Мисля, че трябва да се влезе веднага — подръпна мустака си Алистан Маркауз.

— Скоро ще настъпи нощта, милорд. По-добре да изчакаме до сутринта — предпазливо започна Халас. — Няма смисъл по тъмно да се влиза в тази дупка.

— Нощ, ден… Каква е разликата, Халас? Там долу така или иначе е вечна нощ. Паргайд и онази жена искат да ни изпреварят и да вземат Рога, за да го занесат на Господаря.

— Те не могат да ни изпреварят, милорд — аз, без да го осъзнавам, се ухилих язвително. — Нямат Ключа, а без него не могат да отворят Портите на трето ниво. А ако нямат карта и Лафреса реши да тръгне в обход… Е, това ще им отнеме няколко месеца.