Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 45

— Може би този идиот наистина не знае нищо? — избоботи Делер.

— Да бе! Еграсса, остави ми го на мен, аз бързо ще му избия тези глупости от кратуната! — предложи Халас, въртейки свирепо очи.

— Къде заминаха? — без да обръща внимание на предложението на гнома, попита Еграсса.

— В гробищата, всички влязоха в тези проклети гробища, милорд граф!

— Кога?

— Преди два дни.

— Колко хора слязоха там?

— Десет.

— Лъже — каза Кли-кли, правейки няколко прости изчисления наум.

— Това вече не е важно… Графът и той ли слезе с тях?

— Да, милорд.

— А жената? — изтръгна се от мен.

— Вещицата? И тя е с тях. Тя измисли всичко! Тя реши да се слезе тук!

— Защо са отишли там? — Еграсса безжалостно продължи разпита.

— Не ни казаха. Аз и момчетата просто трябваше да сме тук и да изчакаме да се върнат останалите, това е всичко. Повече нищо не знам!

— Много жалко — каза елфът и заби кинжала до самата дръжка в гърдите на мъжа.

Пленникът потръпна и утихна. Еграсса без никаква емоция издърпа кинжала от тялото и го избърса в дрехите на мъртвеца.

— Защо трябваше да го убиваш? — недоволно попита Фенерджията. — Той се предаде.

— Какво щяхме да го правим? — погледът на елфа блесна гневно. — Щеше да ни създава излишни грижи. Освен това в някоя прекрасна нощ можеше да се опита да ни убие.

— Делер, Халас! — Алистан Маркауз повика джуджето и гнома. — Погребете ги тези тримата. Не е нужно да се мотаем дълго тук.

С това разговорът приключи, само Халас и Делер недоволно замърмориха, че са воини, а не гробари.

— Е, какво ще кажеш за това, Гарет? — попита Змиорката, когато се отдръпнах настрани.

— Елфи — свих рамене аз, мислейки, че ме пита как се отнасям към неотдавнашното убийство.

— Нямам предвид това — намръщи се Змиорката. — Говоря за входа в Храд Спайн.

— А къде е той? — изръмжах аз.

Кли-кли трагично въздъхна:

— Гарет, ти си безнадежден! А ей това какво е, ако не вход?

— Хълмът?! — изумих се аз.

— Хълмът — подигравателно повтори и изкриви физиономия Кли-кли. — Отвори си очите! Какъв, да се задавиш с кост дано, хълм? Иди и го обиколи!

— Добре, добре! Само недей да крещиш — успокоих го аз. — Главата ми се пръска от пищенето ти.

Това май наистина беше входът към Храд Спайн, най-малкото при по-внимателна проверка хълмът се оказа изкуствено създаден. Но не беше учудващо, че се заблудих — тъй като постройката беше много стара (някъде от зората на Тъмната епоха!), задната страна на съоръжението беше обрасла с трева и храсти. Когато заобиколих хълма и се озовах от другата страна, разбрах, че с епохата малко бях сгрешил. Разбира се, че портата не беше от времето на Тъмната епоха (макар че именно тогава неизвестните същества са създали първите и най-дълбоки нива на Храд Спайн). Портата се появила много по-късно — по време на разцвета на елфи и орки. Просто когато в Костните дворци се пробудило древното зло и елфите и орките (а след това и хората) оставили гробниците на милостта на времето, портата вече никой не я поддържал и обрасла с гора. Макар че преди тук не е имало никаква Заграбия, още по-малко Златната гора. Само за няколко хилядолетия дърветата превзели всичко. Превземали, докато не погълнали портата и не я скрили от чужди погледи.