Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 4

Придвижването в колона, отбеляза елфът, вече на три пъти ни било спасило живота. Халас, с истинска гномска упоритост, се възмути и каза, че това са пълни глупости и че на него не му е особено приятно постоянно да гледа под носа си задника на джуджето. При тези думи Еграсса се усмихна:

— Веднага щом ми се удаде възможност, с удоволствие ще демонстрирам на почтения мастер гном изненадите на Заграбия.

Халас поглади брадата си, ухили се и в тона на елфа отвърна, че за него ще е неизразимо удоволствие да види тези изненади.

Възможността се появи съвсем скоро. Еграсса мушна с взета преди това от земята пръчка пред себе си и земята пропадна, откривайки пред погледа ни дълбока вълча яма, чието дъно бе осеяно със заострени колове като гърба на таралеж.

— Сега си представи, Халас, какво би се случило, ако не крачиш точно зад мен — усмихна се елфът, святкайки с глиги за по-голяма убедителност.

Халас озадачено изсумтя, свали си шлема, почеса се по тила, но стриктно взе да стъпва в стъпките на човека пред него чак когато елфът обезвреди още два капана — скрит в храстите самострел и масивен дънер, провесен високо в короната на огромен дъб точно над пътечката. Ако такова нещо рухнеше долу, със сигурност щеше да смаже някой.

— Кой е сложил тези капани, Еграсса? — полюбопитства Фенерджията, докато преместваше страховития си двуръчен меч от лявото рамо на дясното.

— Кой знае — хитро се усмихна елфът и погледна нисичкия човек. — Пътеките са прекалено много, за да контролираш всяка.

— Но ти знаеш къде какъв капан има! — Мумр реши да упорства и на всяка цена да получи отговор на въпроса си.

— Малко магия — в това е цялата хитрост — тъмният елф загадъчно се усмихна и намести с’каша на гърба си.

Ясна работа, тъмният нямаше намерение да споделя тайните на своя народ с чужди.

Веднъж, след като Кли-кли се пльосна по корем в едно блато (беше прекалено нетърпелив да се озове в храстите), на пътеката пред нас се появи лос. Изглеждаше като кралят на лосовете, размахът на рогата му надвишаваше три ярда. Лосът подуши въздуха, погледна безизразно към нас с огромните си кадифени очи и като направи елегантен скок с дългите си мощни крака, изчезна в смърчовете край пътеката. Изглеждаше, сякаш в Заграбия просто няма малки животни. Сега този лос, преди — глигана.

Халас огорчено изсумтя и изрази съжаление, че не се е сетил да убие звяра.

— С него вече наистина щяхме да се наядем!

На което Делер весело се засмя и каза, че целият разум на гномите явно е останал в брадите им, в противен случай щели да знаят, че не трябва да се забъркваш с огромни чудовища.

По цял ден в клоните на дърветата чуруликаха, цвърчаха и пееха птици. Дъбовете ни шепнеха приспивни песни, а совите успокояващо бухаха в нощната тишина. На четвъртия ден от нашето пътуване Миралисса каза, че трябва да увеличим преходите и вече ще вървим и през нощта. Някой тихо изстена (като че ли бях аз), но, естествено, никой не обърна нужното внимание на това.