Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 6

Привечер на петия ден по тясната пътечка, лъкатушеща между обрасли с мъх лиственици, ние излязохме при Златната гора.

— Слава на боговете! — Фенерджията с облекчение хвърли раницата на земята. — Май му се вижда края!

— Прав си, Мумр — отвърна Миралисса. — Оттук до Храд Спайн е ден и половина път.

От нейните думи стомахът ми се сви. Ето го! Почти стигнахме! Това, което до преди два часа ми изглеждаше толкова далечно и недостижимо, сега вече беше на само два дни път.

— Гора като гора — Халас презрително погледна към дърветата със златисти листа. — Първите вечно се мислят за избрани! Направо да си помисли човек, че и лайното им е златно!

— Надявам се, че никога няма да ти се отдаде възможност да ги попиташ лично, Халас — ехидно се усмихна Змиорката. — Орките не са склонни да отговарят на такива въпроси.

— Хайде, трябва да продължим пътя си — милорд Алистан си свали ботуша, изтръска някакво камъче и отново го обу.

Наричаха Златната гора златна, защото освен най-обикновени дървета, тук растяха и златолисти. Те бяха величествени гиганти с тъмно оранжеви стволове и широки листа, които изглеждаха като излети от чисто злато. Златолистите растяха единствено тук, в Златната гора, и тяхната дървесина се ценеше много във всички Северни земи, да не говорим за такива страни като двете Империи и Султаната. Ако орките уловяха някой дървосекач, първо му отсичаха ръцете със собствената му брадва, и едва след това правеха всички останали ужасни неща.

— Трябва да видиш, Гарет, колко е красива Златната гора през есента! — разчувства се Кли-кли.

— Ти бил ли си тук преди? — попита го Делер.

Кли-кли с театрално презрение погледна джуджето:

— За сведение на някои присъстващи, Златната гора е моята родина. Тя се простира чак до Планините на джуджетата — това е цялата източна Заграбия, така че няма защо да се изненадваш, че знам как изглежда през есента.

— Сега, между другото, вече е есен — подразних аз гоблина.

— Началото на септември е — презрително изсумтя шутът. — Изчакай да започне октомври…

— До началото на октомври бих искал да съм възможно най-далеч от Заграбия.

— О, мра-а-ак! — обиди се Кли-кли.

— А оттук далеч ли е до твоя дом? — поинтересува се Фенерджията, докато машинално поглаждаше пресния белег на челото си (спомен, оставен от оркски ятаган).