Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 3

За тези пет дни, през които бяхме в гората, при цялото ми скептично отношение към Заграбия аз видях много чудеса. Вървяхме по животински пътеки, които ту се появяваха, ту отново се губеха в гъсти папрати и бодливи къпини. Преминавахме през гъсти горички от черен заграбски дъб, борови гори, горски поляни и тревни площи, залети от слънчева светлина и обсипани с горски цветя. Прескачахме ромолящи потоци с кристалночиста вода. Гората продължаваше и продължаваше безброй левги, срещахме гъсти непроходими гъсталаци, които трябваше да заобикаляме, губейки ценно време, минавахме през десетки поляни и блатисти низини — на местата, където се разливаха преградени от неизвестни същества потоци.

И никаква следа от орките. Само катериците ни посрещаха с гневни крясъци „чак-чак!“ и дълго ни съпровождаха, скачайки от клон на клон и от дърво на дърво. Преди два дни, след като три часа лазихме по повалени от пролетна буря дървета, накрая излязохме на прекрасна горска полянка, обсипана с цветя, чиито ярки цветове направо заслепяваха очите. Но още щом водачът ни Еграсса направи крачка напред, цялата полята избухна като ярка дъга и цветята полетяха в небето, превръщайки се в хиляди пеперуди с всякакви цветове и размери. Кли-кли, по силата на естественото си любопитство, се опита да хване поне една, но както гледаше нагоре, пропадна в някаква дупка. Докато го измъкнем оттам, загубихме сума ти време. И Миралисса, и граф Маркауз бяха бесни от забавянето. Оттогава Кли-кли се стараеше да не им се мярка пред очите и най-често крачеше в компанията на вашия скромен слуга.

Близо до дъбова горичка, покрай шумно весело поточе, носещо окапали листа, се натъкнахме на глиган. Той беше истински великан и на гърба му спокойно можеха да седнат двама души. Ако го сервират на някоя празнична трапеза, спокойно би нахранил две роти озверели от глад воини.

Делер, като най-съобразителен и пъргав, мигом се озова на едно дърво. И то въпреки факта, че близо до земята по дървото нямаше клони, по които би трябвало да се катери всяко уважаващо себе си джудже. Глиганът погледна към нас с черните си злобни очички, изсумтя яростно и се хвърли напред. Но на Миралисса й беше достатъчно да го фиксира с жълтите си очи, да изпъне ръка пред себе си и глиганът замръзна като статуя, а после изгрухтя виновно и се отдалечи. От висотата на своето убежище Делер изгледа с нескрито уважение елфийката и бързо се спусна долу. Халас не пропусна да отбележи, че всички джуджета са страхливци. Делер на свой ред каза, че гномите са прекалено некадърни, за да се катерят по дървета, затова и завиждат. Якото джудже и слабичкият гном едва не започнаха поредния си спор и се наложи Змиорката и Фенерджията да се намесват, за да разделят вечните спорещи един от друг.

В гората се придвижвахме в редица по един, следвайки Еграсса. Нашата малка колона се затваряше от Алистан Маркауз. Ръката на графа не слизаше от дръжката на любимия му батарен меч, а триъгълният му дъбов щит беше метнат на гърба.