Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 31

Тежкото оръжие режеше плътта и чупеше костите. Флейтата се мяташе, хриптеше и… продължаваше да живее. Който и да беше създал това същество в зората на времето, го беше дарил с невероятна жизненост, всеки х’вар би се пръснал от завист. Гърдите на Х’сан’кор клокочеха, Алистан Маркауз беше решил да не се церемони повече и го беше направил на решето. От устата на чудовището долетяха хрипове и неразбираеми части от фрази. Според мен то беше решило да ни ощастливи с ново заклинание. Така мислех не само аз.

— Отрежете му най-сетне главата! — пронизително изкрещя Кли-кли.

— Гарет, къде ми е мотиката? — Халас притисна порязаната си вежда с лявата ръка, а с дясната се опита да ме отблъсне.

— Успокой се, те ще се справят сами!

— Да бе, ще се справят! Свалете му главата, глупаци!

— Делер, отдясно! — извика Мумр, развъртайки биргризена над главата си. — Змиорка, милорд! Отрежете му чуканчето, да не се мята! Започваме! И е-е-ех!

Биргризенът се стовари в шията на чудовището. После секирата. После отново двуръчника. Джуджето и човекът действаха като истински дървосекачи. Накрая, когато Делер за трети път стовари секирата си, Х’сан’кор замлъкна. Този път завинаги.

— Штихс фаста райк! — изруга на гномски Делер и изтри с ръкав потта от челото си. — Изпотих се! Халас, как си?

— Какво?! Жив. А твоят гръб?

— Куртката изгоря — намръщи се джуджето и метна секирата на рамо. — Добре, че Змиорката я угаси бързо.

Елите все така продължаваха да горят, но зеленият пламък вече се бе променил на обикновен, немагичен.

— Кажи ми, приятелю Халас, какво хвърли в огъня? — замислено попита Кли-кли, докато разглеждаше ямата, образувана в земята.

— По-силно говори!

— Какво хвърли в огъня?!

— Ако знаеш много — ще умреш бързо — отряза го гномът. — Рога с барут, ето какво! Заради тази страховита гадина сега ми остана зареден само един пистолет! Както и да е… Майната му и на барута, и на пистолетите! Важното е, че всички са живи. Като кажа на момчетата във Великана, че съм убил Х’сан’кор, няма да ми повярват!

— Ти ли си го убил? Ако ние с Фенерджията не му бяхме отрязали главата, тогава щеше да види изгорялата ти брада! — Делер не възнамеряваше да стои далеч от подобен подвиг.

— Да не забравихте за първото чудовище, милорд? — обърнах се аз към Алистан Маркауз. — То е някъде там, напред, и е точно същото като това тук, но за разлика от него, е съвсем живо!

— Мисля, че за тази Флейта не трябва да се притесняваме, Гарет — тихо промълви Еграсса. — Ако Х’сан’кор беше жив, отдавна щеше да се е върнал, особено след като вдигнахме толкова много шум тук.

— Да не искаш да кажеш, че човекът го е убил? — Халас не можеше да повярва.

— Очевидно, да.

— Значи той е по-опасен и от Флейта — заключи Змиорката. — Какво става с лейди Миралисса?

Въпросът на гаракеца увисна във въздуха, всички погледнаха към елфа, който през цялото време стоеше до елфийката.

— Сега вече нищо — отвърна тъмният и прибра с’каша зад гърба си.

Глава 3

При портите

Един час ни беше достатъчен, за да подготвим погребалната клада. Имаше много дървета наоколо и секирата на Делер не спря и за миг. А и останалите не изоставаха от джуджето. Сега купчината дърва, върху която положихме Миралисса, не отстъпваше по размери на погребалната клада, която направихме, когато умря Ел. До елфийката лежаха нейните с"каш и лък. Еграсса остави за себе си само колчана й.