Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 30

— Всички назад! Махайте се оттук, бързо! — изкрещя Халас.

Змиорката помогна на Делер да се изправи и двамата хукнаха навътре в гората. Алистан и Еграсса вдигнаха лежащата Миралисса и я завлякоха по-далеч от чудовището. Аз се втурнах след тях, сега не беше време да разсъждавам кой крив, кой прав — гномът сигурно беше приготвил поредната си изненада.

— На земята! — чухме вика на Халас и всички като един послушно паднахме.

— Ела при мен, гадинке! Ела насам! — до виещия Х’сан’кор гномът изглеждаше като малка буболечка.

Съществото удряше на сляпо по земята с тоягата си и пристъпваше към гласа.

— Е? Аз съм тук! Хвани ме, рогата гадино!

Х’сан’кор изръмжа нещо и оръжието му пръсна близката ела на милион трески. Когато Флейтата се изравни със запаления от гнома огън, Халас хвърли нещо в него и с цялата бързина, на която беше способен с късите си крачета, се втурна да бяга. От ослепителната светкавица, озарила гората, за миг престанах да виждам каквото и да е. После се раздаде оглушителен взрив, пламъците се издигнаха до самото небе и земята осезаемо се разтресе.

Когато ярките петна изчезнаха от очите ми, видях картината на унищожението, причинено от неизвестното оръжие на Халас. Елите все така продължаваха да горят и светлината им беше предостатъчна, за да видя всичко случващо се около нас. Халас стоеше на четири крака и отчаяно тръскаше глава. Лицето на гнома беше покрито с кръв, а брадата му — опърлена. На мястото, където доскоро гореше огъня, сега имаше плитка яма. Непосредствено до нея лежеше Х’сан’кор, взривът му беше откъснал двата крака, но въпреки това съществото се опитваше да стигне с лапа до тоягата си.

— Жив е още гадината! — произнесе Мумр и хвана по-удобно дръжката на меча.

— Отрежи му главата! — извика някъде отзад Еграсса.

— Гарет, погрижи се за Халас! — заповяда Делер и вдигна секирата.

Змиорката, Делер, Алистан Маркауз и Фенерджията се втурнаха към Х’сан’кор.

— Халас, добре ли си? — аз помогнах на гнома да се изправи.

— Нищо не чувам, Гарет! — извика джуджето и поклати глава. — Нито звук! Къде ме влачиш?!

— По-далеч!

— Какво?! Говори по-силно!

— По-далеч оттук!

— Мога и сам да вървя!

— Лицето ти е цялото покрито с кръв!

— Какво?! А! Закачи ме! Една треска!

Междувременно Алистан подскочи към чудовището и с всички сили заби меча си в гърдите му. То изрева и замахна сляпо с ръка. Ударът попадна в нагръдника на милорд Алистан и го събори на земята. Мумр бързо завъртя биргризена и спря повторно спускащата се към графа ръка. Мечът сряза китката на Х’сан’кор и тя увисна, държейки се само на кожата. В същото време Змиорката заби „брата“ и „сестрата“ в другата ръка и я прикова към земята, а Делер замахна широко и сърпообразното острие на секирата му се вряза в челото на Х’сан’кор. Съществото ревеше, виеше и махаше с чуканчето на свободната си ръка, от което хвърчеше кръв. Мумр пристъпи към обездвижената от Змиорката ръка и с три удара я отсече от рамото.

— Умри! Умри! Умри най-сетне, гадино! — джуджето обсипа главата на Х’сан’кор с градушка от удари.