Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 28

Ледени червеи се загърчиха в стомаха ми. То не може да ни види! То не трябва да ни види!

Съществото поднесе раницата към носа си, подуши я, изсумтя и я хвърли настрани. Някъде в далечината прозвуча триумфалната мелодия на флейтата, очевидно първото същество най-сетне беше настигнало човека. Х’сан’корът, който в това време душеше въздуха, трепна, сведе глава на една страна и се заслуша в зова на приятелчето си. Триумфалната мелодия премина в болезнен рев, а след това в нощната гора се възцари оглушителна тишина. Чувах как блъска сърцето на лежащия до мен Фенерджия. В главата ми имаше само един въпрос: защо първото същество беше изревало болезнено? Очевидно този въпрос измъчваше не само мен, Х’сан’корът направи няколко неуверени крачки по пътеката в посока рева.

Светът отново примигна в розово, безспирно бягащите по тялото ми мравки изчезнаха, заклинанията на Миралисса и Кли-кли изтекоха и чудовището ни видя. После със заплашително ръмжене се втурна напред, чупейки храстите.

— Пръснете се! — Миралисса вече беше на крака. — Ще го атакуваме от всички страни, веднага!

Е, определено се уплаших в този момент! Елфийката пееше заклинание, воините отстъпиха назад, примамвайки Х"сан"кор, а аз гледах как това приличащо на оживяла смърт същество ни приближава. Пурпурният пламък в очите на Флейтата гореше с гладен огън.

Изсвистя стрела, изстреляна от Еграсса, и аз дойдох на себе си.

— Стреляй, Гарет! — извика някой.

Улучих, болтовете попаднаха точно в гърдите на горското чудовище, и веднага започнах да презареждам, сега вече с огнени, защото от обикновените нямаше никаква полза. Съществото дори не ги усети, както, впрочем, и стрелите на елфа. В тялото му вече имаше шест от тях, но то не изпитваше никакво видимо неудобство. Пред Х"сан"кор светна зелена стена (точно същата като онази, която Миралисса създаде в гнездото на слугите на Неназовимия). Х"сан"кор спря, изрева така, че щеше да ми спука тъпанчетата, и удари с тоягата по магическата преграда. Явно тоягата на съществото не беше обикновена, защото стената доста забележимо се огъна.

— Няма да го удържа още дълго! — извика елфийката. — Еграсса, Гарет! В очите! Целете се в очите!

По това време по Х"сан"кор вече нямаше празно място, елфът го беше надупчил със стрели от главата до петите. Чудовището направи крачка назад, а след това с рев отново атакува стената. Елфийката изстена от напрежение, опитвайки се да удържи преградата. Аз изпразних арбалета в съществото, огнените болтове се взривиха и веднага угаснаха, без да му причинят никаква вреда.

— На него бойната магия не му действа! — Кли-кли хвърли първата двойка метателни ножове. — С обикновени! В очите!

— Стрелите ми свършиха! — извика Еграсса.

Отново рев, удар, проблясване на стената и приглушеният стон на Миралисса.

— Вземи моите! — елфийката отчаяно шепнеше ново заклинание.

Еграсса се втурна към нея, Кли-кли се раздели с още един нож, а Халас правеше някакви заклинания над набързо стъкмен огън. Какви са тези глупости, да го отнесе мракът?!