Читать «Виелица на сенките» онлайн - страница 9

Еграсса пееше много добре, песента се лееше тихо и красиво. Думите бягаха, когато кипеше далечната битка, струните плачеха, когато Ръката на орките умираше, оставяйки на роднината-елф и кръвен враг последен съвет.

Г’далът издаде последен жален акорд и над поляната се възцари угнетяваща тишина.

— Красива легенда — прошепна най-накрая Делер.

— Не е чудно, че елфите не харесват особено тази песен. Милорд Алистан е прав — вашата раса е представена не в най-добрата светлина — каза Мумр.