Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 62

— Свали я — прошепна.

Разкопча полата си и тя веднага се свлече в краката й. Толкова беше отслабнала. Но не я беше грижа за това, не искаше дори да се поглежда. Искаше да гледа него. Той вече беше гол и твърд. Тя посегна към черните косми по гърдите му и ощипа зърната му.

— О, заболя ме — прошепна той. Привлече я към себе си и допря гърдите й към своите. Тя смъкна ръка между краката му и установи, че е готов.

Придърпа го към себе си, изпълзя по леглото, отпусна се на хладния памучен чаршаф и почувства как тежестта му се отпуска лека-полека отгоре й. Господи, тези едри кости щяха да я смажат отново, тези гърди ще натежат върху нейните, ароматът на сладка плът и стар парфюм, този натиск, тази прекрасна грубост.

— Направи го, направи го бързо — каза тя. — Ще забавим втория път. Хайде, изпълни ме!

Той нямаше нужда от подкана.

— Хайде, давай! — прошепна тя през зъби.

Членът му влезе в нея и размерът му я шокира, заболя я. Болката обаче беше прекрасна, изкусителна, съвършена. Тя притисна члена му доколкото можа, мускулите й още бяха слаби, боляха я и не я слушаха — изтормозеното й тяло я предаваше.

Но това нямаше значение. Той я заблъска силно и тя свърши, без да извика или дори да въздъхне. Не можеше да мисли, цялата зачервена, с разперени ръце. После се стегна около него колкото можа, до болка, и той продължи с тласъците, докато не свърши с мощни спазми, които като че я откъснаха от него. Свлече се в прегръдките й, целият потен, близък, обичан, отчаяно обичан. Майкъл.

Извъртя се до нея. Нямаше да може да го повтори твърде скоро. Това бе нормално. Лицето му бе потно, косата лепнеше по челото му. Тя лежеше неподвижна, отвита, загледана в бавното движение на вентилатора на тавана.

Да, въртеше се твърде бавно. Хипнотично. Спокойно, рече тя на тялото си, на слабините си, на утробата си. В полусън отново преживя страха от миговете в прегръдките на Лашър, и осъзна, че го желае. Този жесток, похотлив бог. Да можеше и да изглежда такъв, но той беше мъж, брутален мъж с огромно и любящо сърце. Той бе така божествено груб, така божествено жесток, така ослепителен.

Майкъл стана от леглото. Беше сигурна, че е заспал, макар да знаеше, че тя няма да може.

Той обаче стана и се облече. Извади чисти дрехи от дрешника в банята. Беше с гръб към нея и когато се обърна, светлината от банята озаряваше лицето му.

— Защо го направи? — попита той. — Защо замина с него? — Думите му излязоха като рев от гърлото.

— Шшшт! — Тя седна и притисна пръст към устните си. — Недей, че всички ще дойдат. Мрази ме, щом искаш…

— Да те мразя ли? Господи, как можа да го кажеш? Всеки божи ден ти повтарях, че те обичам! — Той тръгна към леглото и стисна здраво таблата. Изглеждаше невероятно красив в гнева си. — Как можа да ме изоставиш така? — прошепна той. — Как?

Отиде до нея и внезапно я сграбчи за голите ръце. Пръстите му се впиха в плътта й.

— Не, недей! — изпищя тя, като направи опит да потисне гласа си. Знаеше колко грозно звучи, колко е изпълнен със страх. — Не ме удряй, предупреждавам те. Той го правеше постоянно, постоянно. Ще те убия, ако ме удариш!