Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 61

Тя погледна към съпруга си. Той се бе отпуснал в стола, мачкаше безпомощната кутия от бира и я превръщаше в нещо кръгло и почти плоско. Очите му все още не се откъсваха от прозорците.

За нея той бе едновременно страховит и неописуемо привлекателен. А ужасната, срамна истина бе, че огорчението и страданията го бяха направили дори още по-привлекателен; бяха го патинирали великолепно. Вече не изглеждаше невинен, така несъответстващ на мъжа, който се криеше в него. Не, вътрешността се бе просмукала през хубавата кожа и го бе променила напълно. Беше придала някаква свирепост на лицето му, както и множество меки и вечно менящи се полусенки.

Печални цветове. Той веднъж й бе споменал нещо за печалните цветове в онова блажено време в началото, преди да разберат, че детето им ще бъде чудовище. Беше й казал, че когато във Викторианската епоха са боядисвали къщите, те са използвали „печални“ цветове. По някакъв начин са потъмнявали цветовете; „печални“ означаваше мрачни, приглушени, комплексни. Викторианските къщи из цяла Америка били боядисвани така. И това му харесваше — кафеникавочервеното, сиво-зеленото и металносивото. За пепелявия сумрак обаче трябваше да се измисли някакво друго име, за наситенозеления мрак също, за сенките, които витаеха около виолетовата къща с нейните ярки капаци на прозорците.

Сега тя си мислеше дали той е печален. Това ли се бе случило с него? Или пък трябва да се намери друга дума за този по-мрачен и все пак някак по-дързък поглед в очите му, за начина, по който лицето му се бе отпуснало леко, и все пак нито за момент не изглеждаше злобно или грозно.

Той я погледна и очите му я озариха със светлината си. Тъгата и усмивката се сляха.

Направи го отново, помисли си тя, когато той погледна встрани. Погледни ме пак така. Нека видя очите ти — големи, сини и зашеметяващи. Нима бе нормално да има такива очи?

Тя посегна към наболата му брада. Плъзна пръсти по врата му и докосна нежната черна коса и новите, по-груби сиви косми. После зарови ръка в къдриците му.

Той се втренчи пред себе си, сякаш беше шокиран, сетне много плахо извърна очи, без да завърта глава, и я погледна.

Тя отдръпна ръката си, стана и той се изправи до нея.

Ръката му почти пулсираше, когато хвана нейната. Когато отдръпна стола назад, за да й направи път, тя нарочно се отърка в тялото му.

Тръгнаха тихо нагоре по стълбите.

Спалнята беше такава, каквато винаги е била — много ведра и доста топла. Леглото бе оправено, но завивката бе запретната, за да може тя да легне, когато пожелае.

Тя затвори и заключи вратата. Той вече сваляше сакото си. Тя разкопча блузата си, съблече я и я пусна на пода.

— Ами операцията — рече той. — Мислех, че…

— Не, вече съм здрава. Искам да го направя.

Той тръгна към нея и я целуна по бузата, като леко извърна главата й. Тя почувства парещата грапавина на брадата му, загрубелите му ръце, които дърпаха малко силно косата й, за да наведе главата й назад. Тя посегна и дръпна ризата му.