Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 55

— Тя от същата родова линия ли е като майката? — попита тихо Аш.

Внезапно Юри дръпна снимката и я притисна към гърдите си. Наведе се напред, отново му прилоша, а болката в рамото внезапно го парализира.

Аш се отдръпна вежливо и тръгна към камината. Огънят вече догаряше. Аш застана пред него и опря ръце на полицата. Гърбът му беше много прав, а държанието му почти военно. Дългата му черна коса се къдреше по яката и напълно скриваше врата му. От мястото си Юри не виждаше белите кичури.

— Значи те ще се опитат да се доберат до нея — рече Аш, без да помръдва. — Или до нея, или до друга вещица от същото семейство.

— Да — каза Юри. Беше замаян, почти обезумял. Как можа да си помисли, че не я обича? Как се бе оказала така далече от него? — Те ще се опитат да я хванат. Господи, ние им дадохме такова преимущество — каза той, едва сега осъзнал цялата картина. — Господи, та ние сме играчки в ръцете им! Компютри! Досиета! Ето какво се е случило с ордена.

Той се изправи. Рамото му пулсираше, но на него не му пукаше. Все още притискаше снимката към ризата си.

— Как така играчки в ръцете им? — попита Аш, като се обърна. Пламъците заиграха по лицето му така, че очите му за миг изглеждаха също толкова зелени, колкото и тези на Мона, а вратовръзката му приличаше на голямо петно кръв.

— Генетичните изследвания! — каза Юри. — Цялото семейство бе изследвано, за да не се съберат отново две вещици и да се роди талтош. Не разбираш ли? Бе събрана огромна информация — генетична, генеалогична, медицинска. В тези досиета е написано кои са силните вещици. Господи боже, така те ще знаят кого да изберат. Те знаят това по-добре от онзи глупав талтош! С това знание имат оръжие, каквото той никога не е притежавал. Лашър се опита да се чифтоса с много от жените и така ги уби. Всяка от тях умря, без да го дари с онова, което желае — женско дете. Но…

— Може ли да видя отново малката червенокоса вещица? — попита Аш плахо.

— Не — отвърна Юри. — Не може.

Кръвта пулсираше в слепоочията му. Почувства влага по рамото си. Беше отворил раната. Имаше треска.

— Не, не може — повтори той, като се взираше в Аш.

Талтошът не каза нищо.

— Моля те, не настоявай — рече Юри. — Имам нужда от теб, имам нужда от помощта ти, но не ме моли да ти покажа лицето й, не сега.

Двамата се гледаха известно време, преди Аш да кимне.

— Добре тогава — рече талтошът. — Разбира се, няма да настоявам. Но да обичаш толкова силно една вещица е опасна работа. Знаеш го, нали?

Юри не отговори. За миг осъзна всичко — че Аарън е мъртъв, че Мона може скоро да пострада, че почти всички, които някога е обичал. Могат да му бъдат отнети, почти всички. Че му е останала съвсем малко надежда за щастие или радост, че е така слаб и уморен, така наранен, че вече не може да мисли, че трябва да си легне в съседната стая, към която дори не бе поглеждал. Че трябва да легне в първото легло, което вижда, откакто куршумът го улучи и едва не го уби. Знаеше, че никога, никога няма да покаже снимката на Мона на това същество, което сега го гледа с измамна нежност и безкрайно търпение. Знаеше, че той самият може да падне в несвяст всеки момент.