Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 54

— Румпелщилскин — бе казал той, а джуджето отвърна:

— Можеш да ме наричаш както си искаш. Наричали са ме и с по-лоши имена. Иначе името ми е Самюъл.

— На какъв език пеят? — „Кога щяха да престанат с това пеене и с барабаните!“

— На нашия. Млъквай, защото броя.

Сега обаче малкият човек се бе настанил удобно в креслото. Беше облечен в цивилизовани дрехи и се взираше с нетърпение в невероятния гигант, Аш, който не бързаше да отговори.

— Да — обади се Юри, само колкото да се изтръгне от спомена. — Какво те кара да мислиш, че тази група не е от Таламаска? — Забрави студа, мрака, барабаните и ужасяващата болка.

— Твърде непохватно е извършено — рече Аш. — С пушка. Кола, която прегазва Аарън Лайтнър на тротоара. Има много начини да убиеш някого, без другите изобщо да се усетят. Те знаят това; научили са го от изследванията на вещиците, магьосниците и другите принцове на злото. Не. Не биха отишли в долината, за да преследват човек като на лов. Това е невъзможно.

— Аш, днес в долината всички имат пушки — каза Самюъл. — Защо онези магьосници да нямат?

— Пушките са играчки на малките хора от долината — отвърна Аш спокойно. — И ти знаеш това. Онези от Таламаска не са чудовища, преследвани и шпионирани, и не трябва да се крият в пустошта, когато ги забележат, защото ужасяват човешките сърца. Тази заплаха не е дело на Старшите от Таламаска. Според мен става дума за малка група отвън, хора, които някак са се добрали до определена информация и са решили да й повярват. Книги, компютърни дискове. Кой знае? Възможно е дори тайните да са им били продадени от прислужници…

— В такъв случай ние сигурно им изглеждаме като деца — каза Юри. — Като монаси и монахини, които въвеждат в компютрите своите записи, досиетата си, събират стари тайни в информационни банки.

— Кой е баща на талтоша? Кой го уби? — внезапно настоя Аш. — Ти обеща да ми кажеш, ако и аз ти кажа каквото знам. Какво друго искаш да знаеш? Бях повече от отзивчив. Кой стана баща на талтоша?

— Казва се Майкъл Къри — рече Юри. — Те вероятно ще се опитат да убият и него.

— Не, не биха го направили — отвърна Аш. — Напротив, ще се опитат да предизвикат ново зачеване. Вещицата Роуан…

— Тя вече не може да има деца — каза Юри. — Но има и други вещици в това семейство, а една е особено силна…

И в този миг главата му натежа. Той притисна челото си с дясната си ръка. Ръката му беше много гореща. От навеждането напред му прилоша. Бавно се отпусна назад, като се опитваше да не си мърда рамото. После затвори очи. Посегна към джоба на панталоните си, извади малкото си портмоне и го отвори.

Извади малка училищна снимка на Мона, много ярка и цветна; милото му момиче бе усмихнато, виждаха се равните й бели зъби, а най-ярка бе гъстата красива червена коса. Дете-вещица, любима вещица, но все пак вещица.

Юри изтри отново очите и устните си. Ръката му трепереше така силно, че обичното лице на Мона се размаза пред погледа му.

Видя как дългите тънки пръсти на Аш докосват крайчеца на фотографията. Талтошът стоеше над него, едната му ръка бе зад Юри, прегърнала облегалката на дивана, а другата поддържаше снимката, която Аш мълчаливо разглеждаше.