Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 37

— Поне стотина пъти, само тази сутрин — три пъти. Аарън също не знае нищо. Много се тревожи. Но няма да се върне в Европа, каквото и да се случи. Ще живее до края на живота си с нас, тук. Все ми казва да не забравям, че Юри е невероятно умен, като всички разследващи от Таламаска.

— Ти мислиш ли, че нещо се е случило?

— Не зная — отвърна тя унило. — Може просто да ме е забравил.

Дори самата мисъл за това беше ужасна. Не, не можеше да е вярно. Но пък трябваше да приеме нещата каквито са, нали? А и Юри беше гражданин на света.

Майкъл погледна към напитката. Може би все пак бе решил да пробва дали става за пиене. Той обаче само взе лъжица и започна да я разбърква.

— Знаеш ли, Майкъл, май точно това ще я шокира така, че ще я извади от транса — рече Мона. — Просто докато я пие, й кажи какво си сложил вътре.

Той се изкиска гърлено. Взе каната с гадната смес и наля цяла чаша от нея.

— Хайде, ела навън. Ела да я видиш.

Мона се поколеба.

— Не искам да ни вижда заедно, нали се сещаш.

— Ами възползвай се от вещерските си сили, Мона. Тя знае, че съм неин роб до гроб.

Изражението му отново се промени, много бавно. Гледаше я някак кротко, но много студено. И тя отново почувства каква ужасна загуба преживява той самият.

— Да, загуба — отвърна Майкъл и усмивката му стана някак зловеща. Не каза нищо повече. Взе чашата и тръгна към вратата.

— Да идем да поговорим с дамата — рече през рамо. — Да прочетем мислите й заедно. Две глави мислят по-добре от една, нали знаеш. Може пък и да го направим отново, а, Мона, там на тревата, за да я събудим най-сетне.

Мона беше шокирана. Наистина ли го мислеше? Не, не в това бе въпросът. Въпросът беше как изобщо можа да го каже?

Тя не отговори, но знаеше какво изпитва той. Или поне си мислеше, че знае. На някакво ниво осъзнаваше, че няма как да знае, че мъж на неговата възраст преживява по различен начин нещата. Да, нямаше как да знае, въпреки че много хора се опитваха да й го обяснят. Не беше въпрос на смирение, а на логика.

Тя го последва навън по плочите, покрай басейна и после през портите на задния двор. Джинсите на Майкъл бяха много тесни и тя едва се сдържаше. Естествената му походка беше много прелъстителна. Е, хубава работа, не мисли за секс! В никакъв случай! Но и полото му бе доста прилепнало. Обичаше да гледа как се движат раменете му.

Просто не можеше да спре да мисли за това. Прииска й се той да не се бе пошегувал така неподходящо. Да го направят на тревата! Веднага я обзе ужасен копнеж. Мъжете все се оплакват как им действат сексапилните жени. Е, при нея думите вършеха много по-добра работа от образите.

Роуан седеше до масата, както и преди; лантаната все още беше там, клонките бяха малко разпилени, сякаш вятърът ги бе пръснал.

Роуан леко се мръщеше, като че премисляше нещо. „Това винаги беше добър знак, помисли си Мона, но щеше да вдъхне напразни надежди на Майкъл, ако му кажеше.“ Роуан не забеляза присъствието им. Все още гледаше в далечните цветя, в стената.

Майкъл се наведе да я целуне по бузата и остави чашата на масата. У Роуан не настъпи никаква промяна, освен че бризът развя леко няколко кичура от косата й.