Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 288

Ашлар Велики построил първата християнска църква на това място през 586 година, а после тръгнал за Рим на първото си поклонение. Бил убит от разбойници още преди да напусне долината.

В светилището се пазели свещените останки от окървавеното му наметало, кожения му колан и разпятието, което е носил. Както и писмо до светеца от самия свети Колумба. В скриптория съм можел да видя псалтир, който сам Ашлар изписал в книжовния стил на великия манастир на Айона.

— О, вече разбирам — отвърнах аз. — Но какво означава онази странна молитва под витража. Кой ще се върне отново?

— О, това е друга история. Иди утре сутрин на месата и се вгледай внимателно в свещеника, който ще я отслужи. Ще видиш, че е много висок млад мъж, висок като теб. Такива хора не се срещат често тук. Но се говори, че той е завърналият се Ашлар и разказват невероятна история за рождението му. Как излязъл от утробата на майка си говорещ и пеещ, готов да служи на Господ. Още тогава му се явили видения на Великия светец и Свещената битка в Донелайт, както и на изгарянето на езическата вещица Джанет, когато градът се покръстил въпреки съпротивата й.

— Нима това е истина? — попитах аз изумен.

Но как бе възможно това? Кой бе той — див талтош, който е роден от човеци и не знае каква кръв носи във вените си? Не. Не можеше да бъде. Та имаше ли хора, които да са в състояние да създадат талтош? Сигурно беше хибрид, заченат от някой тайнствен гигант, прегрешил някоя нощ с човешка жена с вещерски дарби. А после я е изоставил заедно с чудовищното й отроче.

— Случвало се е три пъти досега — каза бардът. — Понякога майката дори не знае, че носи дете. А друг път ражда още в третия или четвъртия месец. Никоя от тях не е знаела, че детето в утробата й ще започне да расте така бързо и да се роди в образ и подобие на светеца, който се завръща сред хората.

— А кои са бащите на тези деца?

— Все знатни мъже от клана Донелайт, защото самият свети Ашлар е негов родоначалник. Но в тези гори се разказват доста странни истории. Всеки клан си има своите тайни. Не говорим много за тях, но от време на време се ражда гигантско дете, което не знае нищо за светеца. Виждал съм едно от тях със собствените си очи. Беше с цяла глава по-високо от баща си и то само минути след като излезе от утробата на майка си, която береше душа до огнището. Страховито създание. Плачеше от страх и нямаше никаква идея за Бог, нареждаше само за някакви езически каменни кръгове! Горката заблудена душа. Нарекоха го вещица, чудовище. И знаеш ли какво правят с такива същества?

— Изгарят ги — отвърнах аз.

— Да — потвърди той. — Гледката е ужасна. Особено ако бедното създание е жена. Защото тогава веднага я осъждат като дяволско творение, тъй като няма никаква възможност да е прероденият Ашлар. Но такива са хората в планините, а обичаите им винаги са обвити в тайнственост.

— А ти самият виждал ли си такова женско създание? — попита той.

— Не, не съм. Но някои казват, че познават хора, които са виждали. Сред магьосниците и онези, които почитат езическите обичаи, се говори много за това. Те мечтаят да се сдобият с женско и мъжко създание от този вид. Но не бива да говорим за това. Търпим тези вещици, защото от време на време могат да лекуват, но никой не вярва в брътвежите им, които не са подходящи за ушите на християнин.