Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 267

За жалост вече бе твърде късно. Битката бе започнала. Всички хукнаха към кулите си, за да се въоръжат и да защитят позицията си. Въоръжени мъже се втурнаха в атака към съседите си.

Ужасът на войната, ужасът, от който се опитвах да опазя народа си през всичките тези години, обзе всички ни. И той бе настъпил заради моето покръстване.

Аз стоях като зашеметен с меч в ръка и не знаех какво да сторя. Но монасите дойдоха при мен и казаха: „Ашлар, поведи ги към Христа!“. И така, аз постъпих като мнозина от кралете фанатици преди мен. Поведох своите привърженици срещу собствените им братя и сестри.

И все пак най-големият ужас тепърва предстоеше.

Щом битката свърши, християните все още бяха мнозинство. Аз забелязах, въпреки че не разсъждавах съвсем трезво тогава, че повечето от тях са хора. Мнозина от талтошите, които и без това не бяха много заради строгия контрол над раждаемостта, бяха избити. Бяхме останали не повече от петдесет души, най-старите, най-мъдрите и по някакъв начин най-отдадените на идеята — все още бяхме убедени, че трябва да се покръстим.

Но какво трябваше да направим с неколцината човеци и талтоши, които все още ни се противопоставяха и бяха оцелели в битката само защото тя приключи, преди всички да паднат мъртви? Тези бунтовници — ранени и осакатени в боя — ни проклеха. А Джанет беше техен водач. Заявиха, че няма да си тръгнат от долината, ще умрат в нея, докато отстояват убежденията си.

— Виж какво стори, Ашлар! — извика Джанет. — Виж, навсякъде лежат мъртвите тела на нашите братя и сестри, мъже и жени, родени във времената преди кръговете! Ти си отговорен за смъртта им!

Но още щом тя хвърли това ужасно обвинение върху мен, неколцина от човеците започнаха да питат:

— Как така сте родени във времената преди кръговете? Какви сте вие, щом не сте човеци?

Накрая, един от най-старите сред тях, който тайно бе приел християнството преди години, излезе напред и разпори робата ми с меча си. Така аз, объркан от всичкото това насилие, се озовах гол в средата на кръга.

Тогава разбрах какво искат. Искаха да разберат какво представляваме, дали имаме тела на мъже. Е, вижте ме, казах им и пристъпих гол напред. Прикрих с ръка тестисите си по древния обичай и се заклех, че ще служа на Христа така ревностно, колкото и всеки човек.

Но вълната вече се бе обърнала. Останалите талтоши, които искаха да се покръстят, започнаха да губят самообладание. Гледката на кървавата касапница ги бе сломила. Те започнаха да плачат и бяха неспособни да упражнят изкуството на езика, затова заговориха на нашата бърза и неразбираема реч, която веднага ужаси човеците.

Аз надигнах глас и призовах всички към тишина, към подчинение. Облякох разпраната си роба и закрачих напред-назад из кръга, като заговорих гневно, използвайки изкуството на езика с най-голямото майсторство, на което бях способен.

Какво би казал Христос за стореното от нас? Кое бе престъплението тук — че не сме като човеците или че избихме свои братя и сестри заради този диспут? Разридах се и започнах да скубя косите си, останалите също се разплакаха.