Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 24

— Скъпа, тя правеше най-хубавия домашен сладолед, който съм яла. Майка ми ме водеше в Ню Орлиънс при…

— Ти нещо бъркаш — рече Мона. Може би това момиче беше някаква самозванка. Може би дори не беше Мейфеър. Не, де такъв късмет. Пък и в очите й имаше нещо, което малко напомняше за Древната Евелин.

— Не, не бъркам — настоя Мери Джейн. — Но сега не става дума за домашния сладолед. Дай да ти видя ръцете. Твоите са нормални.

— И какво?

— Мона, бъди любезна, скъпа — намеси се Беатрис. — Братовчедка ти просто е твърде пряма.

— Е, виждаш ли моите ръце? — каза Мери Джейн. — Имах шести пръст, когато бях малка. И на двете ръце. Не истински, ами просто съвсем мъничък. Затова мама ме заведе при Древната Евелин — защото тя също имаше шести пръст.

— Мислиш, че не знам ли? — попита Мона. — Та нали тя ме отгледа.

— Знам, че те е отгледала. Знам всичко за теб. По-спокойно, скъпа. Не искам да те обиждам, просто и аз съм Мейфеър, също като теб, и съм готова да сравня моите гени с твоите.

— И кой ти каза за мен? — попита Мона.

— Мона — прошепна Майкъл.

— Как така не съм те виждала досега? — настоя Мона. — Аз съм от Мейфеър от Фонтевро. Ти си ми втора братовчедка, нали така? И защо говориш като човек от Мисисипи, когато казваш, че през цялото време си живяла в Калифорния?

— О, това е дълга история — отвърна Мери Джейн. — Аз поживях и в Мисисипи, можеш да ми вярваш. И беше доста по-зле, отколкото ако ме бяха затворили в „Парчман Фарм“. — Беше невъзможно да извадиш това дете от равновесие. Тя сви рамене. — Да имате малко студен чай?

— Разбира се, скъпа, извини ме — обади се Беатрис и веднага стана да го донесе. Силия клатеше глава от срам. Дори Мона се почувства зле, а Майкъл побърза да се извини.

— Не, аз сама ще си го взема, само кажете къде е — извика Мери Джейн.

Но Беа вече беше изчезнала в къщата. Мери Джейн отново направи балон с дъвката си и после цяла серия по-малки.

— Невероятно — обади се Мона.

— Както казах, историята е дълга. Мога да ви разкажа доста ужасни неща за времето, прекарано във Флорида. Да, и там съм била, и за малко в Алабама. Може да се каже, че положих доста усилия да се върна тук.

— Не думай — обади се Мона.

— Мона, не бъди саркастична.

— Аз съм те виждала преди — каза Мери Джейн, сякаш нищо не се беше случило. — Помня, когато с Джифорд Мейфеър дойдохте в Ел Ей, на път за Хавайските острови. Тогава за сефте видях летище. Ти спеше направо до масата, излегната на два стола, завита с палтото на Джифорд, а тя ни купи най-хубавата храна.

„Само не я описвай“, помисли си Мона. Но всъщност имаше смътен спомен за това пътуване, как се събуди със схванат врат на летището в Лос Анджелис със странното име „ЛАКС“. Помнеше и как Джифорд казва на Алисия, че трябва да отведат „Мери Джейн“ у дома някой ден.

Само дето Мона не си спомняше с тях да е имало и друго малко момиче. Та значи това е била Мери Джейн. И ето я отново у дома. Джифорд вероятно правеше чудеса от небесата.

Беа се бе върнала със студения чай.

— Ето го, скъпа, с много лимон и захар, както го обичаш, нали?