Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 254

И така, ние си изградихме човешка идентичност. Превърнахме се в древно племе, наречено пикти. Обяснявахме високия си ръст с това, че идваме от северните страни, където хората растат високи, и искахме да живеем в мир и в разбирателство със съседите си.

Разбира се, наложи се да постигнем всичко това постепенно. Първо тръгна мълвата. В началото имаше един подготвителен период, през който не допускахме чужденци в долината; после разрешавахме на случайни пътници да преминат и от тях получавахме ценно знание. След това излязохме от долината и обявихме, че сме пикти, като предложихме просветеното си приятелство на всички, които срещахме.

След време, въпреки легендите за талтоши, които още се разказваха навсякъде и се възраждаха всеки път, щом някой нещастен талтош биваше заловен от човеците, ние все пак успяхме да осъществим своята хитрост. Нашата сигурност се гарантираше не от крепости и бойници, а от бавната ни интеграция сред човешките същества.

Ние бяхме гордият и изолиран клан от Донелайт, но всички бяха добре дошли в нашите кули. Не говорехме много за своите богове. Не поощрявахме въпроси за личния ни живот или за децата ни.

Живеехме като благородници; подчинявахме се на кодекс на честта и се гордеехме с нашата родина.

Всичко проработи доста добре. Щом отворихме долината за чужденци, до нас достигна много ново знание. Бързо се научихме да шием и тъчем. Тъкането се превърна в истинска мания за и без това склонните към обсебване талтоши. Всички можеха да го правят — и мъже, и жени. Понякога тъчахме с дни и нощи. Не можехме да спрем.

Единственият лек за това бе да се обърнем към някой друг занаят и да се усъвършенстваме в него. Научихме се да обработваме метал и макар че никога не направихме нещо друго, освен няколко монети и върхове на стрели, известно време бяхме полудели и по това.

Научихме се и да пишем. По бреговете на Британия акостираха пътешественици, които не приличаха на недодяланите войни, които разрушиха нашия свят в равнината. Тези хора пишеха върху камък, на плочки и дори на овча кожа, специално обработена от тях, за да се превърне в красив и приятен на допир пергамент.

Писмото по тези камъни, плочи и пергаментови свитъци бе гръцко и латинско! Ние научихме тези езици от нашите слуги, щом осъзнахме за първи път чудната връзка между символ и дума. А по-късно получавахме знания и от пътуващите учени, които се отбиваха в нашата долина.

Всъщност и това се превърна в мания за мнозина от нас, включително и за мен. Ние четяхме и пишехме постоянно, правехме преводи на собствения си език, който е много по-стар от всеки език в Британия. Създадохме свое писмо, наречено огам, което се превърна в свещено за нас. Можете да го видите по много каменни плочи в Северна Шотландия, само че днес никой не е в състояние да го разчете.

Нашата култура, името, което приехме, изкуството и писмеността ни и до днес са пълна мистерия. Скоро ще разберете причината за това, за изчезването на културата на пиктите.

Сам често се чудя къде изчезнаха всички онези речници, които така старателно попълвах, по които работех с месеци без почивка, освен когато почти припаднал от умора, заспивах за няколко часа или пък отивах да хапна.