Читать «Вещиците: Талтош» онлайн - страница 22

— Ама казаха да си ходя у дома. Щели да ми се обадят, ако нещо не ми било наред. Аз съм сигурна, че имам толкоз вещерски гени, че ще ме изтипосат на върха на таблицата си. О, боже, никога не съм виждала толкоз много Мейфеър, както в онази сграда.

— Тя е наша — каза Мона.

— И да ви кажа, разпознах всички. Никога не греша. Имаше обаче един чужд човек, или по-скоро смесен. Аз винаги познавам кой е Мейфеър. Щото има цяла сюрия, дето нямат брадички, а имат хубави носове, изкривени малко надясно ей тук, и очи, дръпнати настрани. А има и други, дето приличат на теб — обърна се тя към Майкъл, — аха, точно като теб, истински ирландци с гъсти вежди и къдрави коси, с големи откачени ирландски очи.

— Но, скъпа, аз не съм Мейфеър — запротестира Майкъл.

— … има и с червени коси като нея, само дето тя е най-хубавата. Сигурно си Мона. Имаш излъчването и блясъка на човек, който току-що се е сдобил с тонове мангизи.

— Мери Джейн, скъпа — каза Силия, но не успя да добави някакъв интелигентен аргумент или поне незначителен въпрос.

— Е, как е да си адски богата? — попита Мери Джейн, а големите й игриви очи се бяха приковали в Мона. — Имам предвид какво чувстваш тук. — И тя се удари с юмрук по евтината, зейнала на гърдите блузка, присви отново очи и се наведе напред, така че цепката между гърдите й се видя съвсем ясно, поне за нисък човек като Мона. — Няма значение. Знам, че не бива да питам такива работи. Дойдох да видя нея, нали се сещаш, защото Пейдж и Беатрис ми казаха да го направя.

— И защо? — попита Мона.

— Тихо, скъпа — обади се Беатрис. — Мери Джейн е Мейфеър. Мила Мери Джейн, трябва да доведеш тук баба си, и то незабавно. Говоря сериозно, дете. Искаме да дойдете тук. Имаме цял списък с подходящи адреси — и временни, и постоянни.

— Знам кого има предвид — обади се Силия. Тя седеше до Роуан и единствена събра достатъчно смелост да попива лицето й от време на време с бялата си носна кърпичка. — Искам да кажа, че зная кои са Мейфеър без брадичките. Поли, например, има имплант. Тя се роди без брадичка.

— Е, ако има имплант, значи има брадичка, нали така? — обяви Беатрис.

— Да, но пък има дръпнати очи и остър нос — намеси се Мери Джейн.

— Точно така — одобри Силия.

— Вие се страхувате от допълнителните гени, а? — попита Мери Джейн, а гласът й се извиси така, сякаш го бе метнала като ласо, за да привлече вниманието на всички. — Мона, ти страхуваш ли се?

— Не зная — отвърна Мона, но всъщност не се страхуваше.

— Разбира се, нищо такова няма да се случи! — рече Беа. — Гени! Та това си е само теоретично. Трябва ли да говорим за него? — Тя хвърли многозначителен поглед към Роуан.

А Роуан се взираше както винаги в стената, може би в отблясъка на слънцето по тухлите, кой знае? Мери Джейн приближи напред.

— Мисля, че в това семейство вече няма да се случи нищо толкова вълнуващо. Мисля си за момента, в който този вид вещерство е отминал, а другата ера на нов вид вещерство…

— Скъпа, ние всъщност не вземаме това особено на сериозно — намеси се Беа.

— Знаеш ли семейната история? — попита Силия.